|
В этот лес завороженный,
По пушинкам серебра,
Я с винтовкой заряженной
На охоту шел вчера.
По дорожке чистой, гладкой
Я прошел, не наследил...
Кто ж катался здесь украдкой?
Кто здесь падал и ходил?
Подойду, взгляну поближе:
Хрупкий снег изломан весь.
Здесь вот когти, дальше - лыжи...
Кто-то странный бегал здесь.
Кабы твердо знал я тайну
Заколдованным речам,
Я узнал бы хоть случайно,
Кто здесь бродит по ночам.
Из-за елки бы высокой
Подсмотрел я на кругу:
Кто глубокий след далекий
Оставляет на снегу?..
1914
|
|
|
|
Във гората спотаена
по прашинки от сребро
аз със пушка заредена
минах вчера тук на лов.
По пътечка гладка, чиста
стъпвах тихо без следа...
Кой тук тайно правил писти?
Кой е падал за беда?
Приближавам се и гледам -
стъпкан пухкавия сняг.
Тука нокти в стъпка бледа...
Пътник минал е във бяг.
Ако знаех малка тайна
за вълшебните неща,
бих узнал, макар случайно,
кой е бродил през нощта.
Бих погледнал над елите
от високо и във кръг:
кой оставял е следите
на дълбоко във снега?
1914
|
|
|
|