|
Белая береза
Под моим окном
Принакрылась снегом,
Точно серебром.
На пушистых ветках
Снежною каймой
Распустились кисти
Белой бахромой.
И стоит береза
В сонной тишине,
И горят снежинки
В золотом огне.
А заря, лениво
Обходя кругом,
Обсыпает ветки
Новым серебром.
1913
|
|
|
|
Бялата брезичка
се отрупа в сняг,
моето прозорче
сребърно е пак.
Пухкавите клонки
спуснали ресни,
от платното снежно
бял пискюл виси.
И стои брезата
в сънна тишина,
греят рой снежинки
в златна светлина.
Утрото лениво
обикаля в кръг,
клонките обсипва
с нов сребреещ мъх.
1913
|
|
|
|