Библиотека    Сергей Есенин    
 


* * *

Сергей Есенин


 


* * *

Сергей Есенин


 
 

Шел Господь пытать людей в любови,
Выходил он нищим на кулижку.
Старый дед на пне сухом в дуброве
Жамкал деснами зачерствелую пышку.

Увидал дед нищего дорогой,
На тропинке, с клюшкою железной,
И подумал: «Вишь, какой убогой,—
Знать, от голода качается, болезный».

Подошел Господь, скрывая скорбь и муку:
Видно, мол, сердца их не разбудишь…
И сказал старик, протягивая руку:
«На, пожуй… маленько крепче будешь».

1914

 

Тръгна Господ като просяк беден,
любовта на хората да види.
Срещна старец, върху пън поседнал,
дъвче бавно къшея последен.

Старецът погледна този просяк,
по пътеката, с бастун железен,
и помисли: „Виж го, колко бос е
и залита, май, от глад болезнен.”

Приближи се Господ, скрил тъгата:
Вижда се, сърцата им — корави...
Каза старецът прострял ръката:
„На, вземи... хапни за здраве”.

1914

 
 
© Сергей Есенин
 
© Сергей Есенин
© превод от руски език - Мария Шандуркова
(с разрешение)