Библиотека    Никола Вапцаров    
 


ДВУБОЙ

Никола Вапцаров


 


DUELO

Nikola Vaptsarov


 
 

Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти. Тогава? —
Един ще бъде повален,
един ще бъде победен —
и победеният си ти.

Не вярваш ли? Не те е страх?! —
но аз пресметнах всеки ход,
последния кураж събрах
и ти ще бъдеш победен,
разкапан, озлобен живот.

Не почваме сега, нали?
Двубоят ни е твърде стар.
Двубоят ни се води с жар
от дълги дни.
От дълги дни сме вплели здраво
ръцете си един във друг.
И никога не ще забравя
жестокия ти, груб юмрук.

Във мината избухна газ.
И въглищния пласт
затрупа
петнадест човека доле.
Затрупа
въглищния пласт
петнадесет
човешки
трупа.
Един от тях
бях
аз.

Пред прага на един бордей
дими
изпуснат
пистолет.
Трупът полека леденей...
И нито вик,
и нито шум —
един куршум
и после — смет.
И колко леко...
И без бой,
без порив за живот,
без глас.
Ти спомняш ли си
кой бе той?
Това
бях
аз!

На мокрия паваж
лежи
човек, застрелян из засада.
Небето, заредено с взрив,
ще падне с трясък
на площада.
Човекът, който там
лежи
във локва кръв,
е моят брат
и в стъклените му очи
омраза и любов
горят.
Извергът,
мерзкият
стрелец,
закри следите си
завчас.
Ти спомняш ли си тоз подлец?
Това бях
аз.

Но помниш ли, едно дете умря
в Париж на барикада.
Едно дете
във бой умря
със кървавата
ретроградност.
Във жилите полека-лека
кръвта изстива
като щик.
Ала една усмивка лека
по устните се плъзва в миг.
И после устните синеят,
ала в очите
жар гори,
ала очите сякаш пеят:
"Liberte cherie!"...
Един гамен е
прострелен.
Лежи скован във смъртен мраз.
Ти спомняш ли си
тоз гамен?
Това бях аз!

Но помниш ли,
един мотор
прониза
с смях
и оптимизъм
мъглите,
дето птица даже
не слиза
в влажния простор;
един мотор с крила, които
разсичат
ледната завеса,
изменят земната орбита
и с взривa на бензинни пари
разчистват пътя към прогреса.

Моторът, който пее горе,
е труд на моите ръце.
А тази песен на мотора
е кръв от моето сърце.

Човекът, чийто поглед верен
е вперен
в нервния компас,
човекът, който
влезе в бой
с мъглите,
с северния мраз,
ти спомняш ли си кой
бе той?
Това бях
аз.

Аз съм тук
и там. —
Навред. —
Един работник от Тексас,
хамалин от Алжир,
поет...
Навред съм аз!
Навред съм аз!

Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
горя,
и ти гориш,
и двамата
се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
отпадаш ти.
Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас
може би...
Тогаз,
на твойто място,
дружно,
ще изградим със много пот
един живот
желан
и нужен,
и то
какъв живот!

1940

 

Fieramente agarrados estamos,
a muerte luchamos.
Sangra mi corazón,
extenuada estás tú. ¿Entonces?
Uno será abatido,
uno será vencido
y la vencida eres tú.

¿No lo crees? ¿No estás aterrada?
Pero yo calculé cada jugada,
acopié el último coraje
y serás la vencida,
tú, enojada, sucia, iracunda vida.

Esto no empieza ahora, ¿verdad?
Este duelo de antaño viene.
Largos días llamea
nuestro duelo.
Cuerpo a cuerpo,
día tras día.
Jamás podré olvidar
tu puño cruel y brutal.

En la mina el gas estalló
y el carbón
enterró
quince hombres abajo.
Sepultó
el carbón
quince
cuerpos
muertos.
Uno de ellos
fui
yo.

En el umbral de un burdel
humea
una pistola
renegada.
Lentamente el cadáver se enfría...
Sin grito,
sin un sonido siquiera;
una bala,
luego -basura.
¡Qué fácil!
Sin rebelión,
sin un impulso por la vida,
sin voz...
¿Recuerdas
quién fue él?
Ese él
fui
yo.

En el húmedo pavimento
yace
un hombre, abatido en emboscada.
El cielo, cargado de explosivo,
se derrumbará con trueno
sobre la plaza.
El hombre que yace
allí
en un charco de sangre,
ese hombre es mi hermano
y en sus vidriosos ojos
el amor y el odio
arden.
El monstruo,
el tirador
cobarde
borró sus huellas
al instante.
¿Recuerdas quién fue él?
Ese él fui
yo.

¿Y recuerdas? Murió un niño,
murió en París, a las barricadas.
Un chaval
murió en combate
con el sanguinario mundo
retrógrada.
En sus venas, poco a poco
se hiela la sangre
como puñal.
Pero los labios esbozan
una sonrisa.
Y luego
se tiñen de azul,
pero chispean aún los ojos,
cantan, cantan:
"Liberte cherie!"...
Un chaval de la calle
es fusilado, yace rígido
en la escarcha de la muerte.
¿Te acuerdas
de este chaval?
Ese fui yo.

¿Te acuerdas?
Un motor
penetró
con risa
y optimismo
las nieblas
donde ni el pájaro
se desliza
en la intemperie empapada;
un motor con alas
que parten
la cortina del hielo,
cambian la órbita terrestre
y con la explosión de vapor y gasóleo
abren camino al progreso.

Este motor que canta allí
es la labor de mis manos.
Y el canto de este motor
es sangre de mi corazón.

El hombre, cuya mirada precisa
sigue clavada
en la histérica brújula,
el hombre
que entró en combate
con las tinieblas,
con el frío polar,
te acuerdas quién
fue él?
Ese fui
yo.

Y yo estoy aquí,
allí.
En todas partes yo estoy.
Soy un obrero de Texas,
un mozo de Argelia,
poeta...
¡En todas partes yo estoy!
¡En todas partes yo estoy!

¿Qué crees tú,
podrás vencer,
enojada, sucia,
iracunda vida?
Ardo
yo,
y ardes tú,
los dos
bañados en sudor.
Pero agotas tú tus fuerzas
flaqueas tú,
decaes tú.
Por eso tan cruel avispas,
toda
agónico terror.
Entonces,
en tu lugar
edificaremos todos juntos
otra vida,
una vida querida y deseada,
una vida precisa y precioza.

¡Y qué
vida!

1940

 
 

© Никола Вапцаров

 

© Nikola Vaptsarov
© Traducción de Zhivka Baltadzhieva
превод на испански език - Живка Балтаджиева
(с разрешение от преводачката)