Николаус Ленау (13 август 1802 — 22 август 1850) е поетическото име на Николаус Франц Нимбш фон Щреленау, австрийски лирик, роден в Шадат (унгарски: Csatád), окръг Тимишоара, Банат, днес Румъния. През 1926 г. градчето е преименувано в чест на поета Ленаухайм.
Поезията на Николаус Ленау e популярна преди всичко с "Песни на тръстиките" (1832). Своя романтически възглед за раздвоението между блян и действителност поетът излага в драматичната си поема "Фауст" (1836).
"Мировата скръб" на Ленау го сродява с други големи негови съвременници като Джордж Байрон и Джакомо Леопарди. Отличен музикант, Николаус Ленау е написал много хармонични стихове, към някои от които сам е съчинил музика. За него Пенчо Славейков казва: "Особено на млади хора, като на мене едно време, Ленау ще се харесва със своята меланхолия и с вълшебната музикалност на стиха... Неговите пейзажи са едни от най-дивните в немската лирика, и темпераментът на Ленау е добил може би най-добър израз в тях."
В чест на поета Съюзът на немскоговорящите унгарци в град Фюнфкирхен учредява през 1990 г. културната награда "Ленау".
[от Уикипедия, свободната енциклопедия]
Стихове
Небесна печал
[de]
[bg]
Есенно чувство
[de]
[bg]
|