| |
Луда съм, Господи! Страшно съм луда!
Още си квася морето.
Старите дяволи даже се чудят
как ми издържа сърцето.
Вятър — косите ми, огън — очите.
С белите врани говоря,
с вълци-неверници нощем се скитам.
Луда съм! Нямам умора.
Кой да ме мисли и кой да ме хване?
Лудите кой ги признава?!
Блъска душата ми — риза съдрана,
шепа живот й остава.
Удря сърцето във мен като тъпан,
кръв по кияка се лее.
Влача живота си, в сълзи окъпан...
Как без любов се живее?
Луда съм, Господи! Дума да няма -
чак под езика ми стяга.
Ала в света ти, уж правен за двама,
всеки от лудия бяга...
|
|
|
|
Я сумасшедшая, Господи!
Я сумасшедшая.
Старые черти не верят,
Как сердце мое выдерживает.
Я ж мариную море!
Ветер – мои волосы, глаза – пламя.
С белыми воронами я разговариваю,
С волками по-волчьи вою и шляюсь.
Я сумасшедшая, Господи! Я – другая.
Кому я нужна? Кто поймет и поймает?
Сумасшедшей меня кто признает?
Бьется душа в рубахе рваной,
Секунда жизни – кто знает – осталась.
Бьется сердце во мне барабаном,
Льется кровь по венам дырявым.
Волочу свою жизнь – боль океаном.
Как без любви прожить? Кто это знает…
Я сумасшедшая, Господи!
Никто и не спорит.
Только в мире созданном парным,
Все сумасшедших избегают…
Я сумасшедшая, Господи…
И я это знаю!
|
|
|
|
