| |
Напук на еволюцията сложна,
която казва, че е невъзможно
във време на летци и бакалаври
да съществуват разни динозаври,
разхождам се сама по тротоара,
с душа от камънаците по-стара
и мисля си за моето си време,
когато нямаше човешко племе.
Ех, вярно е, животът беше битка,
но беше честен, нямаше агитки,
а бедствието просто бе бедица
в сравнение с царе и политици.
Небето беше истинско и синьо
без пушек от заводските комини,
животът бе прекрасен и защото
в земята не растяха ГеМеО-та.
Но от един маймун полека-лека
еволюира някак си човека
и днес в музея разни бакалаври
сглобяват мойте братя динозаври.
А аз напук все още съществувам,
живота си продавам и купувам
и само нощем сещам се в съня си,
че съм съвсем последна от вида си.
|
|
|
|
Назло эволюции сложной,
что определила невозможное,
с академиками и бакалаврами
существуем и мы — динозавры.
Вот топчу теперь тротуары,
с душою — как скалы — старой,
и думаю о том времени,
когда не было человечьего племени.
Верно, что жизнь была битвой,
но честной и без агиток.
А бедствия были бедой,
но без политических аналоев.
Без дыма труб заводских
— синее было небо,
тихой была жизнь,
без ГМО-опасений.
Но одна обезьянка тихо
эволюировала в человека,
а кости моих славных братьев,
плесневеют в музее приматов.
Я ж, — назло всем — существую,
— хотя жизнь и гроша не стоит,
но помню даже во снах —
что не последняя Я
в своем виде!
|
|
|
|
