| |
Полнолунье и мех медвежий,
И бубенчиков лёгкий пляс…
Легкомысленнейший час! — Мне же
Глубочайший час.
Умудрил меня встречный ветер,
Снег умилостивил мне взгляд,
На пригорке монастырь светел
И от снега — свят.
Вы снежинки с груди собольей
Мне сцеловываете, друг,
Я на дерево гляжу, — в поле
И на лунный круг.
За широкой спиной ямщицкой
Две не встретятся головы.
Начинает мне Господь — сниться,
Отоснились — Вы.
27 ноября 1915
|
|
|
|
Пълнолуние и меча кожа,
и звънчета се люлеят с глас…
Лекомислен час! — Но аз ще кажа —
най-мисловен час.
Помъдрях от вятъра насрещен,
погледа ми стана милостив,
на баира манастирът свети,
от снега — красив.
Вий снежинки, по яката снежна,
ме целувате за кой ли път.
Към дървото във поле поглеждам
и в лунния сърп.
Зад широкия гръб на коларя
две глави без милувка стоят.
Вече с Господ на сън си говоря,
Вий не сте ми в съня.
27 ноември 1915
|
|
|
|
