| |
Не думаю, не жалуюсь, не спорю.
Не сплю.
Не рвусь
ни к солнцу, ни к луне, ни к морю,
Ни к кораблю.
Не чувствую, как в этих стенах жарко,
Как зелено в саду.
Давно желанного и жданного подарка
Не жду.
Не радует ни утро, ни трамвая
Звенящий бег.
Живу, не видя дня, позабывая
Число и век.
На, кажется, надрезанном канате
Я — маленький плясун.
Я — тень от чьей-то тени. Я — лунатик
Двух тёмных лун.
13 июля 1914
|
|
|
|
Не мисля и не споря и не жаля.
Не спя дори.
Луни, вълни в нощта ми не превалят,
Ни лъч цари.
Не чувствам как е жарко сред стените,
Зелено как - навън.
За дар желан не чакам и не питам
Дори насън.
Не радват ме ни утро, ни трамваен
Случаен шум,
Векът наш кой е, датата не зная
Ни с глас ни с ум.
По срязано въже аз шут съм сякаш
И лунатик
На две луни. Или съм сянка в мрака
друг нечий лик.
13 юли 1914
|
|
|
|
