Кто создан из камня, кто создан из глины,—
А я серебрюсь и сверкаю!
Мне дело — измена, мне имя — Марина,
Я — бренная пена морская.

Кто создан из глины, кто создан из плоти —
Тем гроб и надгробные плиты…
— В купели морской крещена — и в полете
Своем — непрестанно разбита!

Сквозь каждое сердце, сквозь каждые сети
Пробьется мое своеволье.
Меня — видишь кудри беспутные эти? —
Земною не сделаешь солью.

Дробясь о гранитные ваши колена,
Я с каждой волной — воскресаю!
Да здравствует пена — веселая пена —
Высокая пена морская!

23 мая 1920

Един бил от камък, друг бил пък от глина,
а аз съм от блясък изляна!
По участ — измяна, по име — Марина,
по дял — морска сребърна пяна.

За всеки от глина и плът е разринат
гроб и са струпани плочи.
Аз — кръстена в купел честит — ще подмина
пръстта, и в простор ще клокоча.

През кръв, през сърце и през всякакви мрежи
от мен ще струи свободата!
Нима могат моите къдрици нежни
да са сол и кал под краката!

Дори и в коляно гранитно сдробена,
аз все ще възкръсвам в посоката
на силна вълна, към небе устремена
с хлад волен и с пяна висока!

23 май 1920