Давайки нравствено порицание
на розата и на нейните подобия
Божествен сорт си, роза, тъй красива,
с изтънчен аромат и пурпур свеж,
дори под булото на тънък скреж,
ти пак на съвършенството си символ.
Отплата за изкуство често биваш,
ведно ти е съдбата да сбереш
начало с край, надгробна гмеж
с надлюлчената песничка щастлива.
Цъфтиш надменно, толкова си горда
и мислиш че на смърт си неподвластна…
Презряна, болна, ще повехнеш скоро
с черти на тленност в тягостна гримаса.
Живя в лъжовна радост, сласт и горест,
поука мъдра даде чрез смъртта си.