Библиотека    Федерико Гарсия Лорка    
 


GACELA DEL RECUERDO DE AMOR

Federico García Lorca


 


ГAЗЕЛА ЗА ЛЮБОВТА СПОМЕН

Федерико Гарсия Лорка


 
 

No te lleves tu recuerdo,
déjalo solo en mi pecho,

temblor de blanco cerezo
en el martirio de enero.

Me separa de los muertos
un muro de malos sueños.

Doy pena de lirio fresco
Para un corazón de yeso.

Toda la noche, en el huerto
mis ojos, como dos perros,

toda la noche, comiendo
los membrillos de veneno.

Algunas veces el viento
es un tulipán de miedo,

es un tulipán enfermo
la madrugada de invierno.

Un muro de malos sueños
me separa de los muertos.

La hierba cubre en silencio
el valle gris de tu cuerpo.

Por el arco del encuentro
la cicuta está creciendo.

Pero deja tu recuerdo,
déjalo solo en mi pecho.

 

Не отнасяй твоя спомен,
сам в гръдта ми остави го,

тръпка на бяла череша
сред януарските мъки.

Мен от мъртвите дели ме
зид от сънища зловещи.

Сменям болка перуникова
за сърце от гипс застинал.

Из овощната градина цяла нощ
очите мои като кучета се скитат,

цяла нощ там ръфат жадно
на отровите месата.

А отровите лалета на страха са
толкоз често,

на страха лалето болно –
едно зимно утро тъмно.

Мен от мъртвите дели ме
зид от сънища зловещи.

С мълчание трева обгръща
хълма сив на твойто тяло

Под арката на нашта среща
расте цикутата, не спира.

Не, не отнасяй твоя спомен,
сам в гръдта ми остави го.

 
 

© Federico García Lorca

 

© Федерико Гарсия Лорка
© Traducción: Zhivka Baltadzhieva
превод от испански език - Живка Балтаджиева
(с разрешение от преводачката)