Библиотека    Федерико Гарсия Лорка    
 


GACELA DE LA TERRIBLE PRESENCIA

Federico García Lorca


 


ГАЗЕЛА ЗА ПРИСЪСТВИЕТО СТРАШНО

Федерико Гарсия Лорка


 
 

Yo quiero que el agua se quede sin cauce,
yo quiero que el viento se quede sin valles.

Quiero que la noche se quede sin ojos
y mi corazón sin la flor del oro;

que los bueyes hablen con las grandes hojas
y que la lombriz se muera de sombra;

que brillen los dientes de la calavera
y los amarillos inunden la seda.

Puedo ver el duelo de la noche herida
luchando enroscada con el mediodía.

Resisto un ocaso de verde veneno
y los arcos rotos donde sufre el tiempo.

Pero no ilumines tu limpio desnudo
como un negro cactus abierto en los juncos.

Déjame en un ansia de oscuros planetas,
pero no me enseñes tu cintura fresca.

 

Аз искам без бряг да се мятат водите,
долчинка за вятъра нийде да няма.

И нека нощта без очи да се взира,
и мойто сърце – без мечтата си златна;

и с листето приказки волът да срича,
и червеят, тъпкан със мрак, да умира;

на черепа зъбите искам да святкат
и жълто да дави коприната бяла.

И моята нощ да се гърчи ранена,
и пладнето – в змийски възли оковано.

Понесъл бих храбро отровния залез,
дъгата на дните като лък строшена.

Ала с тяло, чисто, сякаш черен кактус,
сред камъша святкащ, мен не ослепявай.

В транса на планети тъмни захвърли ме,
но не ме приемай с талия тъй хладна.

 
 

© Federico García Lorca

 

© Федерико Гарсия Лорка
© Traducción: Zhivka Baltadzhieva
превод от испански език - Живка Балтаджиева
(с разрешение от преводачката)