Библиотека    Фернандо Алонсо Барахона    
 


Escucho el silencio

Fernando Alonso Barahona


 


Слушам тишината

Фернандо Алонсо Барахона


 
 

Escucho el silencio derramado
por tu voz vacía y exangüe,
siento la caricia de tus manos
que se escapan como el agua
por sus causes.
Y ahora en la soledad del sueño
quisiera estar despierto
y gritar tu nombre.
Añoranza del deseo y de la vida.
Nostalgia de belleza abandonada
en un desierto tan yermo,
tan inerme.
Locura de vigilia y de esperanza
embrigadaz de silencio cada noche,
de silencio y de añoranza.
Así lloran los anhelos arrancados,
las ramas rotas de tu cuerpo
y de mi sangre.
No puedo despertar pues no respiro,
¿Quién quisiera regresar entre las sombras,
la tormenta y sus heridas,
la voz muriendo en la garganta
y el alma muda y sola?
Enciende, llama perpetua de amor,
prende en la bella, incendia mi vida…
Y descansa después.
La dulce misión estará entonces cumplida.

“El rapto de la diosa”, 2013

 

Слушам разлятата тишина
на твоя празен глас безкръвен.
Чувствам милувката на ръцете ти,
които бягат като водата
по своите корита.
И сега в самотата на съня
бих искал да бъда буден
и да викам името ти.
Носталгия по желанието и по живота,
носталгия по изоставената хубост
в една пустиня толкова безплодна
и без бодли.
Лудост от безсъние и от надежда,
опиянени от тишина ca всички нощи,
от тишина и от носталгия.
Така плачат запалените копнежи,
пречупените клони на твоето тяло
и на моята кръв.
Не мога да се събудя, не дишам...
Кой би искал да се завърне между сенките,
в бурята с нейните рани,
в гласa умиращ в гърлото
и в душата, няма и сама?
Запали се, вечен пламък на любовта,
запали се в свещта, запали и моя живот...
И после почивай!
Тогава сладката мисия ще бъде изпълнена.

 
 

© Fernando Alonso Barahona

 

© Фернандо Алонсо Барахона
© превод от испански език: Валя Илиева (с разрешение от автора и преводачката)