| |
Escucho el silencio derramado
por tu voz vacía y exangüe,
siento la caricia de tus manos
que se escapan como el agua
por sus causes.
Y ahora en la soledad del sueño
quisiera estar despierto
y gritar tu nombre.
Añoranza del deseo y de la vida.
Nostalgia de belleza abandonada
en un desierto tan yermo,
tan inerme.
Locura de vigilia y de esperanza
embrigadaz de silencio cada noche,
de silencio y de añoranza.
Así lloran los anhelos arrancados,
las ramas rotas de tu cuerpo
y de mi sangre.
No puedo despertar pues no respiro,
¿Quién quisiera regresar entre las sombras,
la tormenta y sus heridas,
la voz muriendo en la garganta
y el alma muda y sola?
Enciende, llama perpetua de amor,
prende en la bella, incendia mi vida…
Y descansa después.
La dulce misión estará entonces cumplida.
“El rapto de la diosa”, 2013
|
|
|
|
Слушам разлятата тишина
на твоя празен глас безкръвен.
Чувствам милувката на ръцете ти,
които бягат като водата
по своите корита.
И сега в самотата на съня
бих искал да бъда буден
и да викам името ти.
Носталгия по желанието и по живота,
носталгия по изоставената хубост
в една пустиня толкова безплодна
и без бодли.
Лудост от безсъние и от надежда,
опиянени от тишина ca всички нощи,
от тишина и от носталгия.
Така плачат запалените копнежи,
пречупените клони на твоето тяло
и на моята кръв.
Не мога да се събудя, не дишам...
Кой би искал да се завърне между сенките,
в бурята с нейните рани,
в гласa умиращ в гърлото
и в душата, няма и сама?
Запали се, вечен пламък на любовта,
запали се в свещта, запали и моя живот...
И после почивай!
Тогава сладката мисия ще бъде изпълнена.
|
|
|
|
