| |
I'm nobody! Who are you?
Are you nobody, too?
Then there's a pair of us — don't tell!
They'd banish us, you know.
How dreary to be somebody!
How public, like a frog
To tell your name the livelong day
To an admiring bog!
Complete Poems. 1924.
Part One: Life
|
|
|
|
Никой съм! Ти кой си? Ах! —
Никой също ли? Познах!
Ако тъй е, с теб сме двама — трай!
Че ще ни низвергнат, знай.
Някой да си тъй е скучно!
Крякаш като жаба звучно,
Правиш се цял ден на щур
Пред прехласнатий мочур!
1924.
|
|
|
|
