Петроградское небо мутилось дождем,
На войну уходил эшелон.
Без конца – взвод за взводом и штык за штыком
Наполнял за вагоном вагон.

В этом поезде тысячью жизней цвели
Боль разлуки, тревоги любви,
Сила, юность, надежда... В закатной дали
Были дымные тучи в крови.

И, садясь, запевали Варяга¹ одни,
А другие – не в лад – Ермака²,
И кричали ура, и шутили они,
И тихонько крестилась рука.

Вдруг под ветром взлетел опадающий лист,
Раскачнувшись, фонарь замигал,
И под черною тучей веселый горнист
Заиграл к отправленью сигнал.

И военною славой заплакал рожок,
Наполняя тревогой сердца.
Громыханье колес и охрипший свисток
Заглушило ура без конца.

Уж последние скрылись во мгле буфера,
И сошла тишина до утра,
А с дождливых полей все неслось к нам ура,
В грозном клике звучало: пора!

Нет, нам не было грустно, нам не было жаль,
Несмотря на дождливую даль.
Это – ясная, твердая, верная сталь,
И нужна ли ей наша печаль?

Эта жалость – ее заглушает пожар,
Гром орудий и топот коней.
Грусть – ее застилает отравленный пар
С галицийских³ кровавых полей...

1914 г.

Петроградско небе, помрачняло от дъжд,
на война ще върви ешелон.
Нямат край – взвод след взвод, щик след щик, мъж след мъж
пълнят бързо вагон след вагон.

Хора хиляди болки делят в този влак
и тревожно цъфти любовта,
сила, младост, надежда... Към залеза чак
димни облаци пият кръвта.

Във вагона едни ще запеят „Варяг”¹,
други – в тон по-различен – „Ермак”²,
пеят, викат „Ура!” и шегуват се пак,
някой спомня си кръстния знак.

Изведнъж вейна лист ветровитият здрач,
запремигва фенер недоспал
и под черните облаци весел тръбач
да се тръгва засвири сигнал.

За военната слава заплака тръба
и в сърцата тревога събра.
В колесата скрибуцаща бойна съдба
заглушава безкрайно „Ура!”.

И последните буфери чезнат в мъгла,
тишина ляга в нощния ред,
но в кънтежа дъждовен „Ура!” над поля
страшен вик прозвучава: „Напред!”

Не, не беше ни тъжно в съдбовния миг,
през дъждовни простори летял.
Там – за ясния, твърдия, верния щик
непотребна бе нашта печал!

Таз печал – заглушава я кървав пожар,
оръдеен бумтеж я заля.
Таз тъга е застлала с отровен хастар
галицийските³ страшни поля...

1914 г.

1. „Варяг” – бронепалубен крайслер от тихоокеанската ескадрила на Русия в периода 1901-1904 г., потопен в битка през 1904 г.; авторът има предвид песента за екипажа на легендарния крайслер, геройски загинал при битка с японците.   [обратно]

2. Ермак Альонин – руски казашки атаман от ХVІ в., оглавил първия мащабен военен поход в Сибир; авторът има предвид песента за Ермак по текст на Кондратий Рилеев „Ревела буря, дождь шумел”.   [обратно]

3. Галиция – историческа област в Централна Европа, обхващаща територии на днешните Украйна и Полша. През 1914 г. в Галиция се водят боеве между руската и австро-германската армия.   [обратно]