In the old times, when it was still of some use to wish for the thing one wanted, there lived a King whose daughters were all handsome, but the youngest was so beautiful that the sun himself, who has seen so much, wondered each time he shone over her because of her beauty. Near the royal castle there was a great dark wood, and in the wood under an old linden-tree was a well; and when the day was hot, the King's daughter used to go forth into the wood and sit by the brink of the cool well, and if the time seemed long, she would take out a golden ball, and throw it up and catch it again, and this was her favourite pastime.

В стари времена, когато желанията все още можели да се сбъдват, живял цар, чийто дъщери били всичките красиви, но най-малката била толкова хубава, че даже слънцето, което е видяло толкова много, се дивяло на нейната хубост всеки път, когато лъчите му я докоснели. Близо до царския дворец се простирала голяма тъмна гора и в гората под една стара липа имало кладенец. В горещи дни царкинята отивала в гората и сядала до прохладния ръб на кладенеца, а понякога взимала със себе си златната си топка, за да минава по-бързо времето. Да подхвърля и улавя топката си било любимото й занимание.

Now it happened one day that the golden ball, instead of falling back into the maiden's little hand which had sent it aloft, dropped to the ground near the edge of the well and rolled in. The king's daughter followed it with her eyes as it sank, but the well was deep, so deep that the bottom could not be seen. Then she began to weep, and she wept and wept as if she could never be comforted. And in the midst of her weeping she heard a voice saying to her,

Но един ден така се случило, че златната топка вместо да падне в малките ръце, които я подхвърляли нагоре, паднала на земята близо до ръба на кладенеца, търкулнала се и изчезнала вътре. Очите на царската дъщеря я проследили като потънала, но кладенецът бил дълбок, така дълбок, че дъното не се виждало. Тогава тя заплакала и плакала дълго и безутешно, като че никога вече нямало да може да спре. Както плачела, чула глас, който й казал:

"What ails thee, king's daughter? thy tears would melt a heart of stone."

- Какво те измъчва, царкиньо? Твоите сълзи могат да размекнат и сърце от камък.

And when she looked to see where the voice came from, there was nothing but a frog stretching his thick ugly head out of the water.

Тя се огледала да види откъде идва гласът, но наоколо нямало никого, само грозната глава на един жабок се подавала от водата.

"Oh, is it you, old waddler?" said she; "I weep because my golden ball has fallen into the well."

- А, ти ли си, скокливецо - казала тя. - Плача, защото моята златна топка падна в кладенеца.

"Never mind, do not weep," answered the frog; "I can help you; but what will you give me if I fetch up your ball again?"

- О, не си струва да плачеш за това - отвърнал жабокът. - Аз мога да ти помогна. Но какво ще ми дадеш в замяна, ако ти извадя топката?

"Whatever you like, dear frog," said she; "any of my clothes, my pearls and jewels, or even the golden crown that I wear."

- Всичко, каквото поискаш, скъпи жабоко - казала тя, - ще ти дам която и да е от моите дрехи, перли и бижута, дори и златната корона, която нося.

"Thy clothes, thy pearls and jewels, and thy golden crown are not for me," answered the frog; "but if thou wouldst love me, and have me for thy companion and play-fellow, and let me sit by thee at table, and eat from thy plate, and drink from thy cup, and sleep in thy little bed,—if thou wouldst promise all this, then would I dive below the water and fetch thee thy golden ball again."

- Твоите дрехи, перли и бижута и твоята златна корона не са за мене - отвърнал жабокът, - но ако ти би могла да ме обикнеш и да ме вземеш при себе си да ти бъда компания и другар в игрите, и ако ми позволиш да седя до тебе на масата, да ям от твоята чиния, да пия от твоята чаша, и да спя в твоето легло - ако ми обещаеш всичко това, тогава аз ще се гмурна във водата и ще ти извадя златната топка.

"Oh yes," she answered; "I will promise it all, whatever you want, if you will only get me my ball again."

- Да, да - отвърнала тя, - обещавам всичко, каквото поискаш, само ми върни топката.

But she thought to herself,

Но в същото време си мислела:

"What nonsense he talks! as if he could do anything but sit in the water and croak with the other frogs, or could possibly be any one's companion."

- Какви глупости приказва този жабок! Като че би могъл да прави нещо друго, освен да седи във водата и да квака с другите жаби, камо ли пък да бъде компания на когото и да било.

But the frog, as soon as he heard her promise, drew his head under the water and sank down out of sight, but after a while he came to the surface again with the ball in his mouth, and he threw it on the grass.

А жабокът, щом като чул обещанието й, скрил глава под водата и потънал надолу далече от погледа й, но след малко се показал пак отгоре със златната топка в уста и я хвърлил на тревата.

The King's daughter was overjoyed to see her pretty play-thing again, and she caught it up and ran off with it.

Царската дъщеря била извън себе си от радост, като видяла отново хубавата си играчка, грабнала я и побягнала.

"Stop, stop!" cried the frog; "take me up too; I cannot run as fast as you!"

- Чакай, чакай! - завикал жабокът. - Вземи ме със себе си. Аз не мога да тичам така бързо като тебе.

But it was of no use, for croak, croak after her as he might, she would not listen to him, but made haste home, and very soon forgot all about the poor frog, who had to betake himself to his well again.

Но това било безполезно, защото колкото и да квакал след нея с все сила, тя не го слушала, а побързала да се прибере вкъщи и веднага забравила за бедния жабок, който отново трябвало да се върне при своя кладенец.

The next day, when the King's daughter was sitting at table with the King and all the court, and eating from her golden plate, there came something pitter patter up the marble stairs, and then there came a knocking at the door, and a voice crying,

На следващия ден, когато царската дъщеря седяла на трапезата с царя и всички придворни и се хранела от златната си чиния, нещо зашляпало нагоре по мраморното стълбище, а после се чули удари по вратата и един глас извикал:

"Youngest King`s daughter, let me in!"

- Хей, най-малка дъще на царя, пусни ме да вляза!

And she got up and ran to see who it could be, but when she opened the door, there was the frog sitting outside. Then she shut the door hastily and went back to her seat, feeling very uneasy. The King noticed how quickly her heart was beating, and said,

Тя станала и изтичала да види кой е, но когато отворила вратата, там имало само един жабок, седнал отвън на прага. Тогава тя затворила бързешком вратата и се върнала на мястото си на масата, като се чувствала много неудобно. Царят забелязал нейното вълнение и попитал:

"My child, what are you afraid of? is there a giant standing at the door ready to carry you away?"

- Какво те изплаши толкова, дъще? Да не би някой великан да стои на вратата готов да те грабне?

"Oh no," answered she; "no giant, but a horrid frog."

- О, не - казала тя, - никакъв великан няма, само един ужасен жабок.

"And what does the frog want?" asked the King.

- И какво иска този жабок? - поинтересувал се царят.

"O dear father," answered she, "when I was sitting by the well yesterday, and playing with my golden ball, it fell into the water, and while I was crying for the loss of it, the frog came and got it again for me on condition I would let him be my companion, but I never thought that he could leave the water and come after me; but now there he is outside the door, and he wants to come in to me."

- О, скъпи татко - отвърнала тя, - когато седях до кладенеца вчера и си играех със златната топка, тя падна във водата и докато аз плачех заради нея, жабокът дойде и ми я извади при условие, че аз ще му позволя да ми бъде компания, но аз дори и не помислих, че той би могъл да излезе от водата и да ме последва. Сега той стои отвън на вратата и иска да го пусна да влезе.

And then they all heard him knocking the second time and crying,

И тогава всички чули как той почукал за втори път и извикал:

"That which thou hast promised must thou perform," said the King; "so go now and let him in."

- Това, което си обещала, трябва да изпълниш - казал царят, - иди и му отвори сега.

So she went and opened the door, and the frog hopped in, following at her heels, till she reached her chair. Then he stopped and cried,

Тогава тя отишла и отворила вратата, а жабокът скочил вътре и я последвал по петите до мястото й на трапезата. Там той се спрял и извикал:

"Lift me up to sit by you."

- Вдигни ме да седна до тебе.

But she delayed doing so until the King ordered her. When once the frog was on the chair, he wanted to get on the table, and there he sat and said,

Но на нея не й се искало да направи това, докато царят не й заповядал. Щом се озовал на стола, жабокът поискал да се качи на масата и като се настанил там, казал:

"Now push your golden plate a little nearer, so that we may eat together."

- А сега премести твоята златна чиния малко по-наблизо, за да можем да ядем заедно.

And so she did, but everybody might see how unwilling she was, and the frog feasted heartily, but every morsel seemed to stick in her throat.

Тя така и направила, но всеки можел да види с каква неохота го сторила. Жабокът ял и пил до насита, а тя с мъка преглъщала всеки залък.

"I have had enough now," said the frog at last, "and as I am tired, you must carry me to your room, and make ready your silken bed, and we will lie down and go to sleep."

- Аз съм вече сит - казал най-после жабокът - и тъй като съм уморен, ти трябва да ме отнесеш в стаята си и да приготвиш коприненото си легло, за да легнем да спим.

Then the King`s daughter began to weep, and was afraid of the cold frog, that nothing would satisfy him but he must sleep in her pretty clean bed. Now the King grew angry with her, saying,

Сега вече царската дъщеря се разплакала, защото виждала, че ще бъде принудена да пусне студената жаба да спи в нейното хубаво чисто легло. Тогава царят се разсърдил и й казал:

"That which thou hast promised in thy time of necessity, must thou now perform."

- Това, което си обещала, когато си била в нужда, сега си длъжна да изпълниш.

So she picked up the frog with her finger and thumb, carried him upstairs and put him in a corner, and when she had lain down to sleep, he came creeping up, saying,

И тя, ще не ще, хванала жабока с два пръста, отнесла го на горния етаж и го сложила в един ъгъл. Но когато си легнала да спи, той допълзял до леглото й и казал:

"I am tired and want sleep as much as you; take me up, or I will tell your father."

- Аз съм изморен и ми се спи, както и на тебе. Вдигни ме на леглото, иначе ще кажа на баща ти.

Then she felt beside herself with rage, and picking him up, she threw him with all her strength against the wall, crying,

Тогава тя не могла повече да сдържи яда си и като го вдигнала, запратила го с всичка сила към стената, като извикала:

"Now will you be quiet, you horrid frog!"

- Сега ще млъкнеш ли най-сетне, отвратителен жабок!

But as he fell, he ceased to be a frog, and became all at once a prince with beautiful kind eyes. And it came to pass that, with her father`s consent, they became bride and bridegroom. And he told her how a wicked witch had bound him by her spells, and how no one but she alone could have released him, and that they two would go together to his father`s kingdom. And there came to the door a carriage drawn by eight white horses, with white plumes on their heads, and with golden harness, and behind the carriage was standing faithful Henry, the servant of the young prince. Now, faithful Henry had suffered such care and pain when his master was turned into a frog, that he had been obliged to wear three iron bands over his heart, to keep it from breaking with trouble and anxiety. When the carriage started to take the prince to his kingdom, and faithful Henry had helped them both in, he got up behind, and was full of joy at his master`s deliverance. And when they had gone a part of the way, the prince heard a sound at the back of the carriage, as if something had broken, and he turned round and cried,

Но когато паднал на пода, той вече не бил жабок, а се превърнал в принц с красиви и добри очи. И станало така, че, със съгласието на баща й, те станали невеста и жених. Принцът й разказал, как зла вещица го била омагьосала и никой друг, освен самата принцеса, не можел да го освободи от магията. Сега двамата щели да посетят царството на неговия баща. В този миг пред вратата спряла каляска, теглена от осем бели коня с бели пера на главите и златни сбруи, а отзад на каляската стоял верният Хайнрих, прислужникът на младия принц. Откакто неговият господар бил превърнат в жабок, верният Хайнрих понесъл толкова грижи и тревоги, че трябвало да носи три железни обръча около гърдите си, за да не му се пръсне сърцето от мъка. Когато каляската щяла да тръгва, за да отнесе принца към неговото царство, верният Хайнрих помогнал на двамата млади да се качат в нея. Самият той се качил отзад, преливащ от радост заради избавлението на своя господар. По едно време, когато вече били изминали част от пътя, принцът чул звук откъм задната част на каляската, като че нещо се счупило. Той се обърнал назад и извикал:

"Henry, the wheel must be breaking!"

- Хайнрих, май че колелото се счупи!

But Henry answered,

Но Хайнрих отвърнал:

- Не е колелото, дето се счупи, а е обръчът около сърцето ми, който бях поставил, принце, за да не се пръсне то от мъка, като гледах твоите злочестини.

Again, and yet once again there was the same sound, and the prince thought it must be the wheel breaking, but it was the breaking of the other bands from faithful Henry`s heart, because it was now so relieved and happy.

Отново и отново се чул същият звук, и принцът помислил, че този път наистина колелото се е счупило, но това били само другите обръчи около сърцето на верния Хайнрих. Той бил най-сетне така успокоен и щастлив, че вече нямал нужда от тях.

Translated by Lucy Crane, 1886.