THE OLD MAN AND HIS GRANDSON

A Tale by Grimm Brothers


There was once a very old man, whose eyes had become dim, his ears dull of hearing, his knees trembled, and when he sat at table he could hardly hold the spoon, and spilt the broth upon the table-cloth or let it run out of his mouth. His son and his son's wife were disgusted at this, so the old grandfather at last had to sit in the corner behind the stove, and they gave him his food in an earthenware bowl, and not even enough of it. And he used to look towards the table with his eyes full of tears. Once, too, his trembling hands could not hold the bowl, and it fell to the ground and broke. The young wife scolded him, but he said nothing and only sighed. Then they brought him a wooden bowl for a few half-pence, out of which he had to eat.

They were once sitting thus when the little grandson of four years old began to gather together some bits of wood upon the ground.

'What are you doing there?' asked the father.

'I am making a little trough,' answered the child, 'for father and mother to eat out of when I am big.'

The man and his wife looked at each other for a while, and presently began to cry. Then they took the old grandfather to the table, and henceforth always let him eat with them, and likewise said nothing if he did spill a little of anything.

ЗАБЕЛЕЖКА: Чрез кликване върху коя да е потъмняваща дума или израз от английския текст, се появяват прозорци-субтитри с българското им значение.

The Brothers Grimm. The Old Man And His Grandson.

© АБ Двуезични книги със субтитри, bglibrary.net, 2010-2024.







ДЯДО И ВНУК

Приказка от Братя Грим


Имало едно време един много стар човек, на когото очите съвсем отслабнали, ушите почти не чували, коленете му треперели, а когато сядал на масата да се храни, трудно държал лъжицата и разливал супата върху покривката или не можел да я задържи в устата си. Синът му и снахата се гнусели от това и накрая накарали стария дядо да седи в ъгъла зад печката, като му давали храната в пръстена паница и дори сипвали по-малко. А той все поглеждал към масата с просълзени очи. Веднъж пак така не могъл да задържи с треперещите си ръце паницата, тя паднала на земята и се счупила. Младата му снаха го сгълчала, но той само въздъхнал и нищо не казал. После му донесли дървена паница, купена за няколко гроша, от която трябвало да яде.

Един ден, както седели така, четиригодишното внуче започнало да реди по земята парченца дърво.

- Какво правиш там? - попитал бащата.

- Правя коритце - отвърнало детето, - за татко и мама, че да ядат от него, като порасна.

Мъжът и жената се спогледали, а след това се разплакали. После завели стария дядо на масата и оттогава винаги го слагали да яде с тях и нищо не казвали, когато той разливал по малко от яденето.



© Лина Бакалова, превод от английски

©Жабокът принц. Приказки на Братя Грим. Е-книга No 12, 2010-2024.

















  Други     
  е-книги