В этот лес завороженный,
По пушинкам серебра,
Я с винтовкой заряженной
На охоту шел вчера.
По дорожке чистой, гладкой
Я прошел, не наследил...
Кто ж катался здесь украдкой?
Кто здесь падал и ходил?
Подойду, взгляну поближе:
Хрупкий снег изломан весь.
Здесь вот когти, дальше - лыжи...
Кто-то странный бегал здесь.
Кабы твердо знал я тайну
Заколдованным речам,
Я узнал бы хоть случайно,
Кто здесь бродит по ночам.
Из-за елки бы высокой
Подсмотрел я на кругу:
Кто глубокий след далекий
Оставляет на снегу?..

1914

Във гората спотаена
по прашинки от сребро
аз със пушка заредена
минах вчера тук на лов.
По пътечка гладка, чиста
стъпвах тихо без следа...
Кой тук тайно правил писти?
Кой е падал за беда?
Приближавам се и гледам -
стъпкан пухкавия сняг.
Тука нокти в стъпка бледа...
Пътник минал е във бяг.
Ако знаех малка тайна
за вълшебните неща,
бих узнал, макар случайно,
кой е бродил през нощта.
Бих погледнал над елите
от високо и във кръг:
кой оставял е следите
на дълбоко във снега?

1914