Райнер Мария Рилке (4 декември 1875, Прага, Австро-Унгария — 29 декември 1926, Монтрьо, Швейцария) е смятан за един от най-значимите творци на поезия от края на XIX и началото на XX век. Рилке е роден в Прага, но е смятан за австрийски поет, понеже пише главно на немски в пределите на старата Австро-Унгарска империя.
В своята младост Рилке всяка Коледа завършва по една стихосбирка — така публикува книгите "Живот и песни" (1894), "Жертва на ларите" (1895), "Увенчан от сънища" (1896) и "Пред Рождество" (1897), които в 1903 г. обединява в сборника "Първи стихотворения". В началото на новото столетие Рилке издава стихосбирката "Книга на образите" в четири части (1902-1906). В Париж Рилке създава стихосбирката си "Часослов" (1905), посветена на писателката Лу Андреас-Саломе, близка негова приятелка до края на живота му. Публикува и сборника "Нови стихотворения" (1907), както и книгата "Реквием" (1909). След тежка душевна криза, от която се избавя едва с написването на романа "Записките на Малте Лауридс Бриге" (1910), Рилке заминава за Северна Африка, а после за две години се установява като гост на княгиня Мари фон Турн унд Таксис в старинния замък "Дуино" на Адриатическото крайбрежие — там започва да пише прочутите си "Дуински елегии" (1912-1922) и замисля цикъла "Сонети към Орфей" (1923), негова поетическа изповед.
В чест на поета е учредена престижната награда за лирика "Райнер Мария Рилке".
[от Уикипедия, свободната енциклопедия]
Стихове
Любовна песен
[de]
[bg]
Див розов храст
[de]
[bg]
|