Колко лесно се обича непознат!
Кой не е мечтал за бреговете ни?
Подаряваме му папагали,
злато и цветя.
Изучаваме езика.
(Да започнем с частите на тялото.)
После си говорим.
И възторжено прегръщаме
новата религия.
А после?
Стари божества
безпокоят съня ни.
По променливите облаци,
по опитомените животни,
по дъждовните следобеди
времето започва да се вижда.
Лодката, която го донесе,
вече е поправена и чака.
Моя обетована земя,
нека някой друг те обитава.

It’s so easy to love a stranger.
Who hasn’t dreamed of our shores.
We give him parrots,
Gold and flowers.
We learn his language.
To begin with parts of body.
Then we are talking.
And adopt with rapture
The new religion.
And then?
Old deities
Disturb our sleep.
Upon variable clouds,
Upon tame animals,
Upon rainy afternoons
The time is visible.
The boat that brought him
Is already repaired and waits.
O my promised land,
Let someone else inhabit you.