Ханс Закс (5 ноември 1494, Нюрнберг, Германия — 19 януари 1576, Нюрнберг, Германия) е най-значимият и най-прославен творец на бюргерската литература в Германия от XVI век. Той е нюрнбергски майстерзингер, певец на занаятчийското съсловие, сътворил множество карнавални комедии, драми, поеми и шванки.
Творбите му, на брой общо над 6,000, са изпълнени с хумор и назидателност, каквато изисква времето и религията му, и по правило завършват с недвусмислен "морал".
Преоткрива го в XVIII век Йохан Волфганг Гьоте, като в негова чест написва възторженото стихотворение "Поетическото послание на Ханс Закс" (1776). Началната сцена на своя "Фауст" Гьоте сътворява в стила на Закс, като използва неговия стихотворен размер "кнителферз". В XIX век Рихард Вагнер пресъздава образа на народния поет в операта си "Нюрнбергските майстори-певци" (1867).
В чест на поета родният му град Нюрнберг учредява през 1975 г. наградата за драматургия "Ханс Закс".
[от Уикипедия, свободната енциклопедия]
Стихове
Из "Витенбергският славей, чиято песен ехти навред"
[de]
[bg]
Безочливият разбойник
[de]
[bg]
|