|
Хуго фон Хофманстал (1 февруари 1874, Виена, Австро-Унгария — 15 юли 1929, Родаун край Виена, Австрия) е австрийски поет, белетрист, есеист и драматург.
Под влиянието на Фридрих Ницше Хофманстал започва да публикува още шестнадесетгодишен. Запознава се с възрастния вече Хенрик Ибсен и с Герхарт Хауптман. Но най-голямо значение за духовното му развитие има срещата със Стефан Георге в 1891 г. Приятелство го свързва с Райнер Мария Рилке и композитора Рихард Щраус, с когото осъществява редица общи проекти в сътрудничество с режисьора Макс Райнхард.
Сред по-важните му произведения личат първата му драма "Вчера" (1891), последвана от "Смъртта на Тициан" (1892), "Безумецът и смъртта" (1893) и "Жена на прозореца" (1897), а също "Избрани стихове" (1903) и повестта "Жената без сянка" (1919).
В 1919 г. Хуго фон Хофманстал за първи път е номиниран за Нобелова награда, но и при следващите номинации не получава отличието.
[от Уикипедия, свободната енциклопедия]
Стихове
Терцини III
[de]
[bg]
Надпис
[de]
[bg]
|
