Хуго Бал (Hugo Ball — Deutschland)

Хуго Бал (22 февруари 1886, Пирмасенс, Германия — 14 септември 1927, Монтаньола, Швейцария) е немски поет, белетрист, драматург, есеист, режисьор и преводач. В 1913 г. Хуго Бал публикува своите "Афоризми" в списание "Югенд" и първите си експресионистични стихотворения в списанията "Ди Акцион" и "Ди нойе кунст". Заедно с Василий Кандински възнамерява да издаде алманах "Новият театър" като допълнение към сборника "Синият ездач", но начинанието се осуетява поради избухването на Първата световна война. След края на войната Хуго Бал се посвещава на католицизма, изучава старите мистици и се занимава с екзорсизъм като форма на раннохристиянска психотерапия. Изнася лекции в Германия и Швейцария и издава автобиографичната си книга с афоризми "Бягство от времето" (1927). В Тесин завързва тясно приятелство с писателя Херман Хесе, за когото в 1927 г. написва биографично есе "Херман Хесе. Живот и творчество". През 1990 г. родният град на поета Пирмасенс учредява в негова чест литературната награда "Хуго Бал".

[от Уикипедия, свободната енциклопедия]