|
Георг Хайм (30 октомври 1887, Хиршберг, Силезия — 16 януари 1912, Берлин, Германия) е немски поет и белетрист, който наред с Ернст Щадлер и Георг Тракл, е сред най-ярките поети на ранния експресионизъм. Неговата изградена с богата метафорика поезия е школувана от образците на Хьолдерлин, Вийон, Бодлер, Рембо, Верлен и Верхарен.
В Берлин Хайм се сближава с експресионистичния "Нов клуб" и започва да изучава синология в семинар по ориенталистика. Тогава създава емблематичните си стихотворения "Богът на града" (1910) и "Войната" (1911) и публикува единствената си издадена приживе стихосбирка "Вечният ден" (1911).
Посмъртно излизат стихосбирките му "Umbra Vitae" [Сянката на живота] (1912) и "Маратон" (1914).
Неголямото по обем творчество на Георг Хайм оказва мощно влияние върху редица немски поети като Готфрид Бен, Йоханес Р. Бехер, Бертолт Брехт, Щефан Хермлин, Ханс Магнус Енценсбергер и др.
[от Уикипедия, свободната енциклопедия]
Стихове
Вечерта
[de]
[bg]
О, дълга, дълга вечер
[de]
[bg]
|
