A Claudio Guillen

Por las ramas del laurel
van dos palomas oscuras.
La una era el sol,
la otra la luna.
"Vecinitas", les dije,
"¿dónde está mi sepultura?"
"En mi cola", dijo el sol.
"En mi garganta", dijo la luna.
Y yo que estaba caminando
con la tierra por la cintura
vi dos águilas de nieve
y una muchacha desnuda.
La una era la otra
y la muchacha era ninguna.
"Aguilitas", les dije,
"¿dónde está mi sepultura?"
"En mi cola", dijo el sol.
"En mi garganta", dijo la luna.
Por las ramas del laurel
vi dos palomas desnudas.
La una era la otra
y las dos eran ninguna.

На Клаудио Гийен

Сред клоните на лавъра
видях два тъмни гълъба.
Единият бе слънцето,
а другият – луната.
„Съседи мои, казах аз,
где гробът ми остава?”
„В моята диря” – слънцето рече.
„На глътката ми” – луната продума.
И аз, който вървях, вървях
до кръст вкопан в земята,
видях орлици две от сняг
и девойка гола.
Едната беше другата
и никоя девойката.
„Орлици мои, казах аз,
где гробът ми остава”
„В моята диря” – слънцето рече.
„На глътката ми” – луната продума.
Сред клоните на лавъра
видях два голи гълъба.
Единият бе другият
и двата бяха никой.

© Федерико Гарсия Лорка
© Traducción: Zhivka Baltadzhieva
превод от испански език - Живка Балтаджиева
(с разрешение от преводачката)