| |
Un día, obligaciones, compromisos,
no estuvimos juntos y la ciudad,
de repente,
quedó se vacía y con ella yo.
¿Te diste cuenta de nuestra soledad?
Llamabas y hablábamos, las horas transcurrían
con desesperante lentitud.
¿Recuerdas tu voz trémula, mis palabras cansadas?
Todo era distinto sin tu presencia
tal y como si el mundo se hubiera partido
y solo se respirase la ausencia.
El libro no era libro, la charla no era charla,
y en la hora del sueño,
tan solo un sentimiento, tan solo una esperanza:
verte de nuevo, amor mío, al alba.
Comprendí entonces que tu vida irradiaba la mía,
y con ella todo el mundo que me rodea,
y quise besar el silencio,
para que las caricias atravesaran el tiempo
y llegaran a tu alma y a tu cuerpo.
¿Qué es el amor, se preguntan poetas y filósofos?
yo lo sé, lo he vivido,
geometría sentimental de tenerte a mi lado
y añorarte hasta morir,
si te vas.
Yo lo sé. El amor es amarte.
¿Qué más puedo pedir?
|
|
|
|
Един обикновен ден, задължения, ангажименти...
Не бяхме заедно
и градът
изведнъж
остана пуст, и с него — аз.
Даде ли си сметка за нашата самота?
Обаждаше се и говорехме,
а часовете минаваха
с отчайваща бавност.
Помниш ли твоя треперещ глас,
моите уморени думи?
Всичко беше различно
без твоето присъствие.
Все едно, че светът се беше разчупил на две половини
и само се усещаше отсъствието ти.
Книгата не беше книга, разговорът не беше разговор
и на заспиване
едно само чувство,
една само надежда:
да те видя отново, любов моя, призори.
Тогава разбрах, че твоят живот осветяваше моя
и със него целия свят, които ме заобикаля.
Поисках да целуна тишината,
за да преминат милувките времето
и да достгнат до твоята душа и тяло.
Какво е любовта, се питат поети и философи?!
Аз го знам, изживял съм го —
сантименталнa геометрия
да те имам до себе си
и да ми липсваш, докато умра,
ако си отидеш!
Знам го! Любовта е да те обичам!
Какво повече да искам?
|
|
|
|
