|
Албер Самен (3 април 1858 – 18 август 1900) е френски поет и писател, който се причислява към "младото поколение" символисти в литературата. Той е един от основателите на прочутото литературно списание "Mercure de France". В началото на 90-те г. се сближава с кръга на "авангардистите" в Париж. Чете свои стихове в кабаре "Черният котарак". Първата му стихосбирка "В градината на инфантата" (1893) му донася голям успех, а през 1896 г. бива избран за "крал на поетите", веднага след Пол Верлен. Но "По края на вазата" (1898) — втората му книга, остава почти незабелязана. Умира през 1900 г. от туберкулоза. Третата посмъртна стихосбирка "Златната колесница" излиза от печат 1901 г. През 1902 г. излиза "Повести и приказки", a през 1924 г. — събрани съчинения на А. Самен в три тома.
Скоро след смъртта му, в началото на 20-ти век, критиката започва да се занимава усилено с него, посвещават му много статии и монографии и го обявяват за "феномен от края на 19-ти век, който не само че събаря предишните литературни канони, но променя самото поетическо мислене" [Наталья Притузова].
Поезията му е силно повлияна от Бодлер, както и донякъде от Верлен. Стиховете му се отличават с изискано проста форма и прозрачна чистота на езика. Камий Сен-Санс (Camille Saint-Saëns) написва музика към стиховете му (1902 — 1906). Албер Самен е един от любимите автори на Д. Дебелянов.
Сонети
В превод от френски език — Красимир Тенев
Мъртъв град
[fr-bg]
|
