|
Михайло Пантич е съвременен сръбски писател и литературен критик, роден през 1957 г. Преподава История на сръбската литература и Креативно писане във Факултета по филология в Белград. Негови разкази са преведени на над двадесет езика. Автор е на сборниците с разкази: „Хроника собе” (1984, 2007), „Вондер у Берлину” (1987, 1994, 2007), „Песници, писци и остала менажерија” (1992, 2007), „Не могу да се сетим једне реченице” (1993, 1996, 2000, 2004, 2007), „Новобеоградске приче” (1994, 1998, 2002, 2006, 2007, 2010), „Седми дан кошаве” (1999, 2002, 2007, 2010), „Јутро после” (2001), „Ако је то љубав” (2003, 2004, 2005, 2007, 2008, 2010), „Најлепше приче Михајла Пантића” (2004), „Жена у мушким ципелама” (2006), „Овога пута о болу” (2007, 2010), „Приче на путу” (2010). Съставител е на антологиите: Антологија српске приповетке 1945-1995 (1997), Читање воде – српске приче о риболову (1998), Мала кутија – најкраће српске приче XX века (2001, 2008), Онај живот – 40 песника Дисовог пролећа (2003), The Man Who Ate Death – An Anthology of Contemporary Serbian Stories (2003, 2011), Антологија светске љубавне приче (2005, 2008), Антологија српских приповедака том I (XIX век), том II (прва половина XX века), том III (друга половина XX века) (2005), Little Box : anthology of twentieth century Serbian short short stories (2007), Хаеумс, антологија балканске поезије, заједно са Миодрагом Перишићем и Васом Павковићем (2008). Носител е на много литературни награди, между които орден "Кирил и Методий" (България, 2009).
Разкази
В превод от сръбски език - Лина Бакалова
Ден за кленове
[sr-bg]
|
