Проза от Йозеф Рот

Йозеф Рот (2 септември 1894, Швабенхоф, Галиция — 27 май 1939, Париж, Франция) е австрийски белетрист, есеист и публицист. Романите и разказите на Йозеф Рот обрисуват в традицията на виенския социален роман бита на носталгични несретници и отхвърлени от обществото хора в старата Австро-Унгария и след нейната разруха, за да се откроят непреходните ценности в човешкия живот. По-важните му произведения са романите "Паяковата мрежа" (1923), "Хотел Савой" (1924), "Бунтът" (1924), "Ципер и неговият баща" (1928), "Йов" (1930), сборникът с есета "Паноптикум" (1930), романите "Радецки марш" (1932), "Стоте дни" (1936), "Изповед на един убиец" (1936), "Капуцинската гробница" (1938), "Приказка от хиляда и втората нощ" (1939), сборникът с проза "Легенда за светия пияч" (1939) и посмъртно издадените — новелата "Левиатан" (1940) и романът от 1929 г. "Немият пророк" (1965). В чест на писателя през 1987 г. е учредена наградата за международна публицистика "Йозеф Рот".