A Stag overpowered by heat came to a spring to drink. Seeing his own shadow reflected in the water, he greatly admired the size and variety of his horns, but felt angry with himself for having such slender and weak feet. While he was thus contemplating himself, a Lion appeared at the pool and crouched to spring upon him. The Stag immediately took to flight, and exerting his utmost speed, as long as the plain was smooth and open kept himself easily at a safe distance from the Lion. But entering a wood he became entangled by his horns, and the Lion quickly came up to him and caught him. When too late, he thus reproached himself:

"Woe is me! How I have deceived myself! These feet which would have saved me I despised, and I gloried in these antlers which have proved my destruction."

Един елен, изнемощял от жегата, отишъл до един извор да утоли жаждата си. Като видял отражението си във водата, той много се възхитил на големите си клонести рога, но бил недоволен, че има такива слаби и тънки крака. Докато се съзерцавал така, на извора пристигнал един лъв и се приготвил да скочи върху него. Еленът хукнал да бяга с най-голяма бързина и докато бягал по равното, успявал да запази безопасно разстояние между себе си и лъва. Но щом навлязъл в гората, рогата му се заплели в клоните на дърветата и лъвът скоро го настигнал и го хванал. Когато вече било твърде късно, той взел да се кае:

— Горко ми! Колко съм се заблуждавал! Тези крака, които са можели да ме спасят, аз презирах, а се гордеех с рогата, които се оказаха причина за моята гибел.