In the old times, when it was still of some use to wish for the thing one wanted, there lived a King whose daughters were all handsome, but the youngest was so beautiful

that the sun himself, who has seen so much, wondered each time he shone over her because of her beauty.

Near the royal castle there was a great dark wood, and in the wood under an old linden-tree was a well;

and when the day was hot, the King’s daughter used to go forth into the wood and sit by the brink of the cool well, and if the time seemed long, she would take out a golden ball,

and throw it up and catch it again, and this was her favourite pastime.

Now it happened one day that the golden ball, instead of falling back into the maiden’s little hand which had sent it aloft, dropped to the ground near the edge of the well and rolled in.

The king’s daughter followed it with her eyes as it sank, but the well was deep, so deep that the bottom could not be seen.

Then she began to weep, and she wept and wept as if she could never be comforted. And in the midst of her weeping she heard a voice saying to her,

”What ails you, king’s daughter? Your tears would melt a heart of stone.“

And when she looked to see where the voice came from, there was nothing but a frog stretching his thick ugly head out of the water.

”Oh, is it you, old waddler?“ said she; ”I weep because my golden ball has fallen into the well.“

”Never mind, do not weep,“ answered the frog; ”I can help you; but what will you give me if I fetch up your ball again?“

”Whatever you like, dear frog,“ said she; ”any of my clothes, my pearls and jewels, or even the golden crown that I wear.“

”Your clothes, your pearls and jewels, and your golden crown are not for me,“ answered the frog;

”but if you would love me, and have me for your companion and play-fellow, and let me sit by you at table, and eat from your plate, and drink from your cup, and sleep in your little bed —

if you would promise all this, then would I dive below the water and fetch you your golden ball again.“

”Oh yes,“ she answered; ”I will promise it all, whatever you want, if you will only get me my ball again.“

But she thought to herself,

”What nonsense he talks! as if he could do anything but sit in the water and croak with the other frogs, or could possibly be any one’s companion.“

В стари времена, когато желанията все още можели да се сбъдват, живеел цар, чиито дъщери били всичките хубави, но най-малката била така красива,

че даже слънцето, което е видяло толкова много, се чудело на нейната хубост всеки път, когато лъчите му я докоснели.

Близо до царския дворец се простирала голяма тъмна гора и в гората под една стара липа имало кладенец.

Когато денят бил горещ царската дъщеря отивала в гората и сядала до ръба на прохладния кладенец, а ако ѝ станело скучно, изваждала една златна топка.

Да подхвърля и улавя топката било любимото ѝ занимание.

Но един ден така се случило, че златната топка вместо да падне в малката ръка, която я подхвърлила нагоре, тупнала на земята близо до ръба на кладенеца и се търкулнала вътре.

Очите на царската дъщеря я проследили докато потъвала, но кладенецът бил дълбок, така дълбок, че дъното не се виждало.

Тогава тя заплакала и плакала толкова много, като че никога вече нямало да се утеши. Както плачела, чула глас, който ѝ казал:

— Какво те измъчва, царска дъще? Твоите сълзи биха могли да размекнат и сърце от камък.

Тя погледнала да види откъде идва гласът, но там нямало никой, освен един жабок, подал дебелата си грозна глава от водата.

— Ах, ти ли си, клатушко — казала тя. — Плача, защото златната ми топка падна в кладенеца.

— О, не си струва да плачеш за това — отвърнал жабокът. — Аз мога да ти помогна. Но какво ще ми дадеш в замяна, ако ти извадя топката?

— Всичко, каквото поискаш, скъпи жабоко — казала тя, — ще ти дам която и да е от моите дрехи, перли и скъпоценности, дори и златната корона, която нося.

— Твоите дрехи, перли и скъпоценности, и твоята златна корона не са за мене — отвърнал жабокът, —

но ако ти ме обикнеш и ме приемеш да ти бъда компания и другар в игрите, и ми позволиш да седя до тебе на масата, да ям от твоята чиния, да пия от твоята чаша и да спя в твоето легло —

ако ми обещаеш всичко това, тогава аз ще се гмурна във водата и ще извадя златната ти топка.

— Да, да — отвърнала тя, — обещавам всичко това; всичко, каквото искаш, само ми върни топката.

Но в същото време си мислела:

— Какви глупости приказва той! Като че би могъл да върши нещо друго, освен да седи във водата и да квака с другите жаби, камо ли пък да бъде компания на когото и да било.