There lived an old man who had a pretty young daughter. He was a great shaman, and he wanted to find a husband for her, the best of all human kind. So he turned into an arctic fox and ran along.

Whomsoever he met, by him he would allow himself to be caught. And as soon as the man caught him, his hand would stick to the fox’s back. Then the fox would rush onward, dragging the man along.

The fox would come to a river and turn into a fish. Then it would dive into the water, dragging the man along. And so the man would be drowned.

Another time he turned into a red fox and ran along. Whomsoever he met, by him he would permit himself to be caught. Then the hand of the man would stick to the fox’s back. The fox would rush onward, dragging the man along, and soon would drown him in the river.

A third time he turned into an ermine, and the same happened as before.

Finally, he turned into a black fox and ran along. He met a young man, a wanderer, who knew neither father nor mother, and who walked about without aim and in great poverty.

The fox allowed himself to be taken. Then the hand of the wanderer stuck to his back, and the fox rushed on, dragging the man along. The fox ran to the river, turned into a fish, and dived into the water, dragging the man along.

The fish crossed the river, came to the opposite shore, and turned again into a fox. And, lo! the young man was still alive.

The fox rushed on, and came to some rocks. The rocks were all covered with sharp-pointed spikes. The number of the rocks was ten. The fox ran through between all of them, and the man along with him. The man was winding along like a thin hair, and he was still alive.

The fox ran into a forest, which was as dense and thick as the autumn grass. The bark of one tree touched the bark of another.

They crossed this dense forest, but the young man was still alive. The fox came to the sea, and plunged into the sea. He went across the sea to the opposite shore, but the man was still alive. Then the fox said,

”Oh, you are an excellent man! I want to have you for a husband for my daughter. I will let go of your hand. So please let go of my back.“

The man said,

”I do not want to have your daughter. I want rather to have your skin.“

He lifted the black fox high into the air, and then struck it upon the ground with much force. The fox was dead. So that is how the wicked shaman died.

Живял някога един старец, който имал хубава дъщеря. Той бил велик шаман и искал да намери за съпруг на дъщеря си най-достойния между човеците. Ето защо се превърнал на полярна лисица и хукнал напред.

Когото и да срещнел, оставял се да го хване. И щом човекът го пипнел, ръката му залепвала за гърба на лисицата. Тогава лисицата се хвърляла напред, като влачела и човека след себе си.

Лисицата отивала на реката и се превръщала на риба. След това се гмурвала под водата, повличайки човека със себе си. Така човекът се удавял.

Друг път шаманът се превърнал на червена лисица и отново тръгнал. Когото и да срещнел, оставял се да го улови. Тогава ръката на човека залепвала за лисичия гръб. Лисицата се втурвала напред, като повличала човека със себе си и скоро след това го удавяла в реката.

Трети път шаманът пък се превърнал на белка и след това се случило същото като преди.

Накрая той се превърнал на черна лисица и пак се спуснал да тича напред. Срещнал един момък, който не знаел ни баща, ни майка и в крайна бедност се скитал безцелно по света.

Лисицата позволила и този път да я хванат. Тогава ръката на скитника залепнала за гърба й, а лисицата се спуснала напред, като го влачела със себе си. Когато стигнала до реката, превърнала се на риба и се гмурнала във водата, повличайки и човека.

Рибата пресякла реката, стигнала до отсрещния бряг и се превърнала отново в лисица. И — гледай ти! — младият човек бил още жив.

Лисицата продължила да тича и стигнала до едни скали. Скалите били десет на брой, всичките покрити с остри шипове. Лисицата претичала между всички тях, а човекът — заедно с нея. Той се извивал покрай тях като тънък косъм и бил все още жив.

Лисицата навлязла в една гора, която била гъста и непроходима като есенната трева. Кората на всяко дърво се допирала до кората на друго.

Те прекосили тази гъста гора, но момъкът бил още жив. Лисицата стигнала до морето и се хвърлила във водата. Преплувала цялото море и стигнала до отсрещния бряг, а човекът бил още жив. Тогава лисицата казала:

— О, ти си човекът, когото търся! Искам да те оженя за дъщеря си. Ще ти освободя ръката. А ти, моля, пусни гърба ми.

Човекът казал:

— Не ти ща дъщерята. Предпочитам да взема кожата ти.

Той вдигнал черната лисица високо във въздуха и с все сила я ударил в земята. С лисицата било свършено. Това бил краят и на злия шаман.