Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на Бронзовата епоха (ок. 2000 – 1000 г. пр.н.е.) до края на Ранното Средновековие (VII–X век) и говорела общ праславянски език. Към III-IV век от този праславянски масив започват постепенно да се отделят и обособяват съвременните славянски езици и народи.
Физическият облик на славяните е трудноустановим по археологически път, тъй като те са горели своите мъртви. Прокопий Кесарийски обаче оставя описание на външния им вид: „Всички те са снажни и извънредно силни. Телата им не са премного бели, нито косите им са светлоруси, но никак не клонят и към тъмния цвят, а всички са възчервени.“
Сведения за техния характер дава Псевдомаврикий:
„Те са свободолюбиви и по никакъв начин не се оставят да бъдат поробени или управлявани, особено в собствената им страна.“Славянски езици [1]. Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група. Народите, които ги говорят, са наречени на името им - славянски народи. Те обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна Азия.
Разпределение на славянските езици:
• Индоевропейски езици
• Праславянски език
• Западнославянски езици
• Лехитска група [полабски език †, поморянски (померански) езици (кашубски език, словински език †), полски език ('силезийски език')].
• Лужишка група [долнолужишки език, горнолужишки език].
• Чехо-словашка група [чешки език, словашки език].
• Южнославянски езици
• Източна група (според българската класификация: „българска група“) [старобългарски език †, църковнославянски език †, български (новобългарски) език (съвременен български език (официален език в Република България), македонски език (официален език в Република Северна Македония; македонска езикова норма от 1945 г.), банатски български език (банатска книжовна норма на българския език с употреба на латиница; писмена норма в Румъния)].
• Западна група (според българската класификация: „сърбохърватска група“)
[словенски език, сърбохърватски език (сръбски език, черногорски език, хърватски език, босненски език)].
• Източнославянски езици
• Кривички език †.
• Староруски език † [Древноновгородски език †, Руски език].
• Старобеларуски/староукраински (Рутенски) [Беларуски език, Украински език, Русински език].
Славянски митични същества [2]. Славянските митични същества са митологически образи, характерни за митологията на древните славяни и за съвременния славянски фолклор. В това определение влизат различните духове и демони, приказни герои и вълшебни птици и животни. Славянски духове условно наричаме всички свръхестествени същества, които според славяните са обитавали заобикалящия ги свят. Самите славяни най-често наричат тези същества бес, бесове, което в предхристиянско време обозначава абсолютно всички духове, демони и пр., без оглед на функциите и характера им – добри или зли. Славянските духове днес са ни познати благодарение на рекострукциите на славянската религия и предимно от фолклора на славянските народи.