ДВАМА В ТОРБАТА

Руска приказка

---

В едно село живеели сам-самички беден старец и жена му. Старицата била толкова сприхава, че хората избягвали нейната компания. Не минавал и ден без да се скара на мъжа си и да го нарича с обидни имена. Той нямал нито миг спокойствие или утеха и му било много трудно да понася всичко това.

Един ден, когато жена му била особено груба, той вървял бавно из полето и тъй като не можел да стои без работа, разстлал мрежите си. Хванал в мрежата си един жерав, а жеравът казал:

— Пусни ме на свобода и аз ще ти се отблагодаря.

Старецът отговорил:

— Не, приятелю. Ще те отнеса у дома и тогава може би жена ми няма да ми се кара толкова много.

Жеравът казал:

— По-добре ела с мен у дома — и те отишли в къщата на жерава. Когато пристигнали там, жеравът откачил от стената една торба и рекъл:

— Торбаланци, на работа!

В миг от торбата изскочили две пъргави момчета. Те донесли дъбови маси, постлали копринени покривки и наслагали по тях всевъзможни вкусни ястия и освежаващи напитки. Старецът никога не бил виждал такива чудесии в живота си и бил възхитен. След това жеравът му казал:

— Сега занеси тази торба на жена си.

Старецът му благодарил сърдечно, взел торбата и си тръгнал. До дома му имало още много път, а и взело да се стъмва, и той се почувствал уморен и спрял да си почине по пътя в къщата на братовчедка си. Братовчедката имала три дъщери, които поднесли съблазнителна вечеря, но старецът не поискал нищо да яде и казал на братовчедка си:

— Вашата вечеря не струва.

— О, задоволи се с това, което имаме — казала тя, но старецът само изрекъл:

— Разтребете масата! — и като извадил торбата си, извикал, както жеравът го бил научил:

— Торбаланци, на работа!

И от торбата излезли двете пъргави момчета, които бързо донесли дъбовите маси, постлали копринените покривки и наслагали всевъзможни вкусни ястия и освежаващи напитки. Никога през живота си братовчедката и дъщерите й не били виждали такава вечеря и били очаровани и удивени от нея. Но братовчедката тихомълком решила да открадне торбата и извикала на дъщерите си:

— Вървете бързо да затоплите банята. Сигурна съм, че нашият скъп гост би искал да се изкъпе, преди да си легне.

Когато старецът бил на сигурно място в банята, тя казала на дъщерите си да ушият торба точно като неговата, колкото може по-бързо. След това разменила двете торби и скрила торбата на стареца. Старецът се изкъпал с удоволствие, хубаво се наспал и рано на другата сутрин си тръгнал, като взел торбата, мислейки, че е същата, която жеравът му дал. По целия път за вкъщи той бил в такова добро настроение, че пеел и си свирукал, докато вървял през гората, и не забелязвал как птиците цвъртели и му се присмивали. Щом зърнал къщата си, започнал да крещи отдалече:

— Ей, бабо! Излез да ме посрещнеш!

Жена му изкрещяла в отговор:

— Ти ела тук, пък аз ще те посрещна с ръжена!

Старецът влязъл в къщата, окачил торбата си на един пирон и казал, както жеравът го бил научил:

— Торбаланци, на работа!

Но никой не излязъл от торбата. Тогава той казал отново, точно както жеравът го бил научил:

— Торбаланци, на работа!

Жена му, като го чула че бърбори бог знае какво, вдигнала мократа си метла и старецът побягнал и се втурнал към полето. Там намерил жерава, който гордо крачел наоколо, и му разказал какво се е случило.

— Ела пак у дома — казал жеравът. Те отишли в къщата на жерава и щом се озовали там, жеравът свалил една торба от стената и казал:

— Торбаланци, на работа!

И веднага две пъргави момчета изскочили от торбата, донесли дъбови маси, на които постлали копринени покривки, и наслагали по тях всевъзможни вкусни ястия и освежаващи напитки.

— Вземи тази торба — казал жеравът. Старецът му благодарил от сърце, взел торбата и си тръгнал. Той трябвало да измине дълъг път и тъй като скоро огладнял, казал на торбата, както го бил научил жеравът:

— Торбаланци, на работа!

И в миг двама грубияни с дебели тояги се измъкнали от торбата и започнали здравата да го налагат, биели го и викали:

— Не се хвали на братовчедките си с това, което имаш!

Били го, докато старецът не изрекъл запъхтян:

— Торбаланци, в торбата!

Едва изрекъл тези думи и двамата се вмъкнали обратно в торбата. Тогава старецът нарамил торбата и отишъл право в къщата на братовчедка си. Той окачил торбата на един пирон и казал:

— Моля те, братовчедке, затопли банята.

Братовчедката загряла банята и старецът влязъл вътре, но нито се мил, нито се трил, а просто си седял там и чакал. Междувременно братовчедката огладняла и извикала дъщерите си, и четирите седнали около масата. Тогава майката казала:

— Торбаланци, на работа!

В миг двама грубияни се измъкнали от торбата и започнали да бият братовчедката, биели я и викали:

— Алчна пасмина! Крадлива пасмина! Върнете торбата на стареца!

И те продължили да я бият, докато жената извикала на най-голямата си дъщеря:

— Иди и доведи братовчеда от банята. Кажи му, че тези двама главорези ще ме пребият.

— Още не съм се изтъркал — казал старецът. А двамата главорези продължавали боя, като пеели:

— Алчна пасмина! Крадлива пасмина! Върнете торбата на стареца!

После жената изпратила втората си дъщеря и й казала:

— Бързо, бързо, накарай го да дойде при мен.

— Точно сега си мия главата — казал старецът.

Тогава тя изпратила най-малкото момиче, а той казал:

— Още не съм се избърсал.

Най-накрая жената не могла повече да издържи и му изпратила торбата, която била откраднала. Сега вече той бил напълно свършил с къпането и като излязъл от банята, извикал:

— Торбаланци, в торбата!

И двамата веднага се вмъкнали обратно в торбата. Тогава старецът взел двете торби, хубавата и лошата, и си отишъл у дома. Когато наближил къщата, той извикал:

— Ей, бабо, излез да ме посрещнеш!

Жена му само изкрещяла:

— Ти ела тук, пък аз ще те посрещна с ръжена!

Старецът влязъл в къщата, окачил хубавата торба на един пирон и казал, както жеравът го бил научил:

— Торбаланци, на работа!

В миг две пъргави момчета изскочили от торбата, донесли дъбови маси, на които постлали копринени покривки, и наслагали по тях всевъзможни вкусни ястия и освежаващи напитки. Жената яла и пила, и похвалила мъжа си.

— Е, сега, старче, няма да те хокам повече — рекла тя.

Щом се нахранили, мъжът отнесъл хубавата торба и я прибрал в килера, а лошата торба закачил на пирона. После се помотал нагоре-надолу из двора. По едно време жена му ожадняла. Тя поглеждала с копнеж към торбата и най-после рекла, както бил казал мъжът й:

— Торбаланци, на работа!

И изведнъж двамата злосторници излезли с големите си пръчки от торбата и започнали да я удрят, като пеели:

— Ще измъчваш ли мъжа си пак?
Ще те бием ний до синьо!

Жената закрещяла:

— Старче, старче! Ела бързо! Тук има двама грубияни, които ме бъхтят така, че ще ми строшат кокалите.

Най-после мъжът й се смилил над нея и извикал:

— Торбаланци, в торбата!

Едва произнесъл тези думи и те се прибрали отново в торбата.

Оттогава старецът и жена му заживели толкова щастливо, че било удоволствие да ги гледа човек, и така завършва тази история.