[1]
There was a man of the Island of Hawaii, whom I shall call Keawe; for the truth is, he still lives, and his name must be kept secret.
This man was poor, brave, and active; he could read and write like a schoolmaster; he was a first-rate mariner besides, sailed for some time in the island steamers, and steered a whaleboat on the Hamakua coast. At length it came in Keawe's mind to have a sight of the great world and foreign cities, and he shipped on a vessel bound to San Francisco.
[субтитри за начинаещи]
[2]
This is a fine town, with a fine harbour, and rich people uncountable; and in particular, there is one hill which is covered with palaces. Upon this hill Keawe was one day taking a walk with his pocket full of money, viewing the great houses upon either hand with pleasure.
[субтитри за начинаещи]
[3]
"What fine houses these are!" he was thinking, "and how happy must those people be who dwell in them, and take no care for the morrow!"
[субтитри за начинаещи]
[4]
The thought was in his mind when he came abreast of a house that was smaller than some others, but all finished and beautified like a toy; the steps of that house shone like silver, and the borders of the garden bloomed like garlands, and the windows were bright like diamonds; and Keawe stopped and wondered at the excellence of all he saw.
[субтитри за начинаещи]
[5]
So stopping, he was aware of a man that looked forth upon him through a window so clear that Keawe could see him as you see a fish in a pool upon the reef.
The man was elderly, with a bald head and a black beard; and his face was heavy with sorrow, and he bitterly sighed. And the truth of it is, that as Keawe looked in upon the man, and the man looked out upon Keawe, each envied the other.
All of a sudden, the man smiled and nodded, and beckoned Keawe to enter, and met him at the door of the house.
[субтитри за начинаещи]
[6]
"This is a fine house of mine," said the man, and bitterly sighed. "Would you not care to view the chambers?"
[субтитри за начинаещи]
[7]
So he led Keawe all over it, from the cellar to the roof, and there was nothing there that was not perfect of its kind, and Keawe was astonished.
[субтитри за начинаещи]
[8]
"Truly," said Keawe, "this is a beautiful house; if I lived in the like of it I should be laughing all day long.
How comes it, then, that you should be sighing?"
[субтитри за начинаещи]
[9]
"There is no reason," said the man, "why you should not have a house in all points similar to this, and finer, if you wish. You have some money, I suppose?"
[субтитри за начинаещи]
[10]
"I have fifty dollars," said Keawe; "but a house like this will cost more than fifty dollars."
[субтитри за начинаещи]
[11]
The man made a computation.
[субтитри за начинаещи]
[12]
"I am sorry you have no more," said he, "for it may raise you trouble in the future; but it shall be yours at fifty dollars."
[субтитри за начинаещи]
[13]
"The house?" asked Keawe.
[субтитри за начинаещи]
[14]
"No, not the house," replied the man; "but the bottle. For, I must tell you, although I appear to you so rich and fortunate, all my fortune, and this house itself and its garden, came out of a bottle not much bigger than a pint. This is it."
[субтитри за начинаещи]
[15]
And he opened a lockfast place, and took out a round-bellied bottle with a long neck; the glass of it was
white like milk, with changing rainbow colours in the grain.
Withinsides something obscurely moved, like a shadow and a fire.
[субтитри за начинаещи]
[16]
"This is the bottle," said the man;
[субтитри за начинаещи]
The Bottle Imp. Robert Louis Stevenson.
© Двуезични книги със субтитри, bglibrary.net, 2012.
[1]
there was a man — имаше един човек
of the Island of Hawaii — на [един от] Хавайските острови
whom I shall call Keawe — когото ще наричам Кеауе
for the truth is — тъй като, в интерес на истината
he still lives — той е жив и до днес
and his name — и истинското му име
must be kept secret — трябва да остане в тайна
this man was poor — този човек беше беден
brave, and active — храбър и енергичен
he could read and write — можеше да чете и пише
like a schoolmaster — като (не по-зле от) учител
he was a first-rate mariner — и беше отличен моряк
besides — при това
sailed for some time — известно време плаваше
in the island steamers — с островните параходи
and steered a whaleboat — и управляваше китоловно корабче
on the Hamakua coast — край бреговете на Хамакуа
at length it came in Keawe's mind — накрая му се прииска
to have a sight of — да види (да хвърли поглед на)
the great world — широкия свят
and foreign cities — и чуждите градове
and he shipped on a vessel — и се качи на кораб
bound to San Francisco — заминаващ за Сан Франциско
[2]
this is a fine town — това е красив град
with a fine harbour — с красиво пристанище
and rich people uncountable — и неизчислим брой богаташи
and in particular — и по-специално
there is one hill — има един хълм
which is covered — който е покрит
with palaces — с дворци
upon this hill — по този хълм
Keawe was one day taking a walk — Кеауе се разхождаше един ден
with his pocket full of money — с джоб, пълен с монети
viewing the great houses — разглеждайки големите къщи
upon either hand — от двете страни
with pleasure — с удоволствие
[3]
what fine houses these are — какви красиви къщи
he was thinking — мислеше си той
and how happy — и колко щастливи
must those people be — са навярно хората
who dwell in them — които живеят в тях
and take no care — и нямат грижа
for the morrow — за утрешния ден
[4]
the thought was — тази мисъл беше
in his mind — в ума му
when he came abreast of a house — когато се изравни с една къща
that was smaller than — която беше по-малка от
some others — някои други
but all finished and beautified — но беше изпипана и разхубавена
like a toy — като играчка
the steps of that house — стъпалата на тази къща
shone like silver — лъщяха като сребро
and the borders of the garden — а живият плет на градината
bloomed like garlands — цъфтеше като гирлянди
and the windows — а прозорците
were bright like diamonds — бяха блестящи като диаманти
and Keawe stopped — и Кеауе се спря
and wondered at the excellence — и се чудеше на съвършенството
of all he saw — на всичко, което виждаше
[5]
so stopping — както стоeше (спираше) там
he was aware of a man — той забеляза един човек
that looked forth upon him — който гледаше към него
through a window — през един прозорец
so clear that — толкова прозрачен, че
Keawe could see him — Кеауе можеше да го види
as you see a fish — така ясно като риба
in a pool — във вир
upon the reef — върху [морския] риф
the man was elderly — човекът беше възрастен
with a bald head — с плешива глава
and a black beard — и черна брада
and his face — а лицето му
was heavy with sorrow — излъчваше дълбока печал
and he bitterly sighed — и той горестно въздишаше
and the truth of it is — а истината е
that as Keawe — че докато Кеауе
looked in upon the man — гледаше към човека вътре
and the man — а човекът
looked out upon Keawe — гледаше навън към Кеауе
each envied the other — всеки от тях завиждаше на другия
all of a sudden — неочаквано
the man smiled and nodded — човекът се усмихна и кимна
and beckoned Keawe to enter — и даде знак на Кеауе да влезе
and met him at the door — и го посрещна на вратата
of the house — на къщата
[6]
this is a fine house of mine — къщата ми е много красива
said the man — каза човекът
and bitterly sighed — и въздъхна тъжно
would you not care — не би ли искал
to view the chambers — да разгледаш стаите
[7]
so he led Keawe all over it — и той разведе Кеауе навсякъде
from the cellar to the roof — от мазето до тавана
and there was nothing there — и нямаше нищо
that was not perfect of its kind — което да не бе съвършено
and Keawe was astonished — и Кеауе беше поразен
[8]
truly, said Keawe — наистина — каза Кеауе
this is a beautiful house — къщата е прекрасна
if I lived in the like of it — ако аз живеех в такава
I should be laughing — щях да се веселя
all day long — по цял ден
how comes it, then — какво те кара тогава
that you should be sighing — да въздишаш така?
[9]
there is no reason — няма причина
said the man — каза човекът
why you should not have — защо и ти да нямаш
a house in all points — къща във всичко
similar to this — подобна на тази
and finer — и по-хубава
if you wish — ако поискаш
you have some money — имаш някакви пари
I suppose — предполагам
[10]
I have fifty dollars — имам петдесет долара
said Keawe — каза Кеауе
but a house like this — но такава къща
will cost — ще струва
more than fifty dollars — повече от петдесет долара
[11]
the man made — човекът
a computation — направи някакво изчисление (пресметна нещо)
[12]
I am sorry — съжалявам
you have no more — че нямаш повече
said he — каза той
for it may — защото това може да
raise you trouble — ти причини неприятности
in the future — в бъдеще
but it shall be yours — но ще бъде твоя
at fifty dollars — за петдесет долара
[14]
no, not the house — не, не къщата
replied the man — отвърна човекът
but the bottle — а бутилката
for, I must tell you — защото, трябва да ти кажа
although I appear to you — въпреки че ти изглеждам
so rich and fortunate — толкова богат и щастлив
all my fortune — цялото ми богатство
and this house itself — и самата къща
and its garden — и градината й
came out of a bottle — идват от една бутилка
not much bigger — не по-голяма
than a pint — от една пинта
this is it — ето я
[15]
and he opened a lockfast place — той отключи един шкаф
and took out a round-bellied bottle — и извади кръгла издута бутилка
with a long neck — с дълго гърло
the glass of it was — стъклото й беше
white like milk — бяло като мляко
with changing rainbow colours — с преливащи се цветове на дъгата
in the grain — в структурата му
withinsides — във вътрешността
something obscurely moved — нещо неясно се движеше
like a shadow and a fire — подобно на сянка и на пламък
[1]
На един от Хавайските острови живееше човек, когото ще наричаме Кеауе, тъй като, в интерес на истината, той е жив и до днес и истинското му име трябва да остане в тайна.
Този човек беше беден, храбър и енергичен, можеше да чете и пише не по-зле от учител и беше отличен моряк при това; известно време плаваше с островните параходи и управляваше китоловно корабче край бреговете на Хамакуа. Накрая му се прииска да види широкия свят и чуждите градове и се качи на кораб, който заминаваше за Сан Франциско.
[2]
Сан Франциско е красив град, с красиво пристанище и неизчислим брой богаташи, и, по-специално, там има един хълм покрит с дворци. Един ден Кеауе се разхождаше по този хълм с джоб, пълен с монети, и се любуваше на големите къщи от двете страни на улицата.
[3]
— Какви красиви къщи! — мислеше си той — и колко щастливи са навярно хората, които живеят в тях и нямат грижа за утрешния ден!
[4]
Такива мисли се въртяха в главата му, когато се изравни с една къща, която не беше от най-големите, но беше изпипана и хубава като играчка; стъпалата на тази къща лъщяха като сребро, живият плет на градината изглеждаше като разцъфнали гирлянди, а прозорците блестяха като диаманти, и Кеауе се спря, удивен от цялото това съвършенство пред очите си.
[5]
И както стоeше там, той забеляза човек, който го наблюдаваше през един прозорец с толкова прозрачно стъкло, че Кеауе го виждаше ясно като риба в тънък слой вода върху морския риф.
Човекът беше вече на възраст, плешив, с черна брада, а лицето му излъчваше дълбока печал и той горестно въздишаше.
А истината е, че докато Кеауе гледаше към човека вътре, а човекът гледаше навън към Кеауе, всеки от тях завиждаше на другия.
Неочаквано човекът се усмихна и кимна, даде знак на Кеауе да влезе и го посрещна на вратата на къщата.
[6]
— Къщата ми е много красива — каза човекът и въздъхна тъжно. — Не искаш ли да разгледаш стаите?
[7]
И той разведе Кеауе навсякъде, от мазето до тавана и всяко нещо бе така съвършенно, че Кеауе беше поразен.
[8]
— Наистина — каза Кеауе, — къщата е прекрасна. Ако аз живеех в такава, щях да се веселя по цял ден. Защо тогава въздишаш така?
[9]
— Не виждам причина — каза човекът — защо и ти да нямаш подобна къща, че и по-хубава, ако поискаш. Предполагам че имаш някакви пари?
[10]
— Имам петдесет долара — каза Кеауе, — но такава къща струва много повече от петдесет долара.
[11]
Човекът пресметна нещо наум.
[12]
— Жалко, че нямаш повече — каза той, — защото това може да ти причини неприятности в бъдеще; но ще бъде твоя за петдесет долара.
[13]
— Къщата ли? — попита Кеауе.
[14]
— Не, не къщата — отвърна човекът, — а бутилката. Защото, трябва да ти кажа, въпреки че ти изглеждам толкова богат и щастлив, цялото ми богатство — и къщата, и градината, — идва от една бутилка не по-голяма от една пинта. Ето я.
[15]
Той отключи един шкаф и извади кръгла издута бутилка с дълго гърло. Тя беше от млечнобяло стъкло, преливащо се във всички цветове на дъгата.
Вътре нещо неясно се движеше, подобно и на сянка, и на пламък.
[16]
— Това е бутилката — каза човекът.
© Лина Бакалова и колектив, превод и субтитри
© Oткъси от разкази на англоезични автори - Е-книга No 19, 2012.