William Shakespeare
(1564–1616)
Let me not to the marriage of true minds
Admit impediments. Love is not love
Which alters when it alteration finds,
Or bends with the remover to remove:
O no! it is an ever-fixed mark
That looks on tempests and is never shaken;
It is the star to every wandering bark,
Whose worth's unknown, although his height be taken.
Love's not Time's fool, though rosy lips and cheeks
Within his bending sickle's compass come:
Love alters not with his brief hours and weeks,
But bears it out even to the edge of doom.
If this be error and upon me proved,
I never writ, nor no man ever loved.
Сонет CXVI
[втори превод]
Уилям Шекспир
Нима любов би бил, кажете вие,
съюзът свят на две съдби в една,
ако променлив вятър го превие,
пречупи ли се в първата беда.
Ако любов е – би ли я сломила
стихия зла и яростна вълна?
Тя фар ще бъде пътя осветила
на не една залутана душа.
Над времето без страх ще се надсмива
и негов шут не би станала тя
дори, когато младостта красива
ожъне то с безмилостна коса.
Погрешно, ако всичко съм разбрал,
ни любил съм, ни песни аз съм пял.
Сонет CXVI
[първи превод]
Уилям Шекспир
Срещу съюза свят на чисти чувства
аз пречки не признавам! Любовта
не е любов, с промяната щом блудства,
изстине ли, лишена от страстта.
По-здрава и на Родос от гиганта,
при буря с взор над корабите бди,
подобна на измервани с квадранта,
но пак незнайни по състав звезди.
Не е тя шут на времето, нехае
че сърпът му посича в миг цвета
на младостта. Тя граници не знае
единствен край за нея е смъртта.
Докажат ли в лъжи, че съм се вричал,
поет не съм, ни някой е обичал.
