| |
Онази улица се казва Носталгия –
по нея стъпваше времето
и аз до него.
Беше кръстосана с листни чадъри,
котешки стъпки
и тромпети.
Беше центъра на света тази улица,
която ме разхождаше под сенките си.
Събирах ситни лимони по нея,
един старец ми махаше под сомбрерото си.
Сега аз съм като една улица –
минават през мен
колелата на болката.
Сърцето ми, умореното куче,
не спира да се дърпа назад
и да моли.
|
|
|
|
La calle aquella la nombran Nostalgia:
por ella el tiempo caminaba
y yo a su lado.
La atravesaban los paraguas verdes de las frondas,
pisadas de gato,
trompetas también.
Era el centro del mundo, esa calle
que bajo sus sombras me paseaba.
En ella recogía limones menudos,
debajo de su sombrero un viejo me hacía señas con la mano.
Ahora soy como una calle:
me atraviesan
las ruedas del pesar.
Mi corazón, ese perro extenuado,
no cesa de arrastrarme hacia atrás
e implorar...
|
|
|
|
