| |
Това е най-реалната безплътност,
която хората понякога са виждали.
Любимо същество, което никога
не ни освобождава от властта си.
Познавайки те, ние опознаваме
света на твойте роби – господарите
на тази плът, която ти обвиваш...
И затова познаваме и другите –
Онези, към които се възвръщаме.
И пак те благославяме. Забравяме
най-хубавото име на насъщния.
|
|
|
|
Esta es la incorporeidad más real
la que la gente la veían a veces.
La criatura predilecta
que nunca
nos rescate
de su poder.
Conociéndote,
nosotros conocemos
el mundo
de tus esclavos –
los dueños
de la carne,
la que tu envuelves…
Y por eso conocemos los otros –
aquellos a los que estamos regresando.
Y de nuevo te bendecimos.
Olvidamos
el nombre más bonito
del pan nuestro de cada día.
|
|
|
|
