| |
Очи, които само тебе виждат,
така както и другите не могат
без тебе да проникват до живота,
тези очи учудено се спират
пред липсата на въздух. Странни ями,
увиснали безмълвно във простора –
студени във жестоката ни плътност,
непроницаеми, понякога сурови,
със форми непознати, затова –
неназовими. Страшно е да гледаш
една земя, облечена във въздух,
разкъсан от отсъствието. Липсващи фигури,
напразен е стремежа. Докосвайки се,
сливате се вие във нова фигура, която ще живее
със същите усилия – и още
на двойно по-голямото отсъствие.
|
|
|
|
Ojos que te miran solo a ti,
así, como los otros no pueden
sin ti
penetrar
hasta el fondo de la vida,
los ojos que se detienen asombrados
del aire.
Pozos muy extraños,
colgados silenciosamente en el espacio –
fríos por su densidad cruel,
no penetrados, a veces crudos,
de formas desconocidas,
por eso
no nombrados.
Es muy terrible ver
la tierra
abrigada de aire,
desgarrada de ausencia.
Figuras ausentes,
afanes en vano. Rozándose
vosotros reunís en una figura nueva,
la que vivirá
con mismos esfuerzos
y más
en la doble ausencia.
|
|
|
|
