| |
Мълчание, което тихо скърца
под тъмните нозе на нощни фигури,
задъхано в стремежа си безплоден
да имитира истинска стихия.
Ти спъваш сините въздушни маси,
издигаш дръзко сухите рапири,
които ги разсичат и умират
в магията на мъртвото вълнение.
А щом угасне, всичко пак е бъдеще...
Посоките тук изведнъж се сплитат
във тайния стремеж към съвършенство.
Аз идвам пак при вас, дори когато
над мене молекулите от слънцето
пропукват се, забравили съдбата си
да ни притискат вечно към живота.
|
|
|
|
Silencio que chirriara sin ruidos,
bajo pies oscuros
de figuras nocturnas,
sin aliento en su afán infructuoso
imitar elemento verdadero.
Tu estorbas las masas azules de aire,
levantas valientemente los floretes secas
que las cortan y mueren
en la magia de ondeo muerto.
Cuando se apague –
todo será futuro…
Las direcciones por aquí
de pronto se entretejen
en anhelo secreto
a la perfección.
Yo vengo de nuevo a vosotros
cayendo sobre mí las moléculas del sol
se rompen,
olvidando sus destinos,
apretarnos siempre a la vida.
|
|
|
|
