| |
Есенни гроздове спускат зърната си
в плетени кошници, зрял кехлибар...
Старите българи тъпчат с нозете си
гроздето сочно във кораба стар.
Сок от сърцата им, кръв от душите им —
ражда се виното, тихо кипи...
Връща им славата, силата , ритъма,
вяра раздава и обич крепи.
Вино лъчисто — от слънцето сокове —
бяло, червено — със дъх на цветя,
твойта душа е в извитите мостове,
свързали древното със вечността.
Стихотворението печели трета награда в Конкурса "Горчиво вино" в Мелнишките вечери на поезията, 2003 г.
|
|
|
|
Янтарные, осенние и зрелые,
Как солнца луч в малиновом стакане.
И старые болгары топчут первые
Плоды от солнца в допотопном чане.
Там кровь души их и сок сердец их,
Вино рождается, тихо кипит.
И зарождаются в душах старых
Былая слава и былинный ритм.
Ещё в стаканы оно не налито,
Но красно и бело с букетом вино,
Моя душа в дорогах извитых,
И вечное с прошлым сейчас заодно.
2003 г.
|
|
|
|
