| |
Escribo poemas para los árboles
para que su aroma de esperanza
retorne a nuestros días,
pero ellos ya no entienden
el lenguaje de los humanos,
mezquino, ambiguo, discordante
les hizo olvidar
la tertulia en la caverna
y la fogata con crepitar de ramas secas.
Ahora sólo hablan
con los pájaros, las ranas y el viento
|
|
|
|
Пиша поеми за дърветата,
за това,
уханието им на надежда
пак да се завърне в дните ни,
но те вече не разбират
езика на хората –
жалък, двусмислен, дисхармончен,
който ги накара да забравят
вечеринката във пещерата
и огъня с пращенето на сухи клони.
Сега говорят само
с птиците,
с жабите и с вятъра.
|
|
|
|
