| |
В една замаяна, лютива утрин,
когато слънцето все още се събужда -
прикътана сред пух от мързеливи облаци,
пътеката се плъзна сред шубраците,
за да съзре мънистата на мравките.
В такава утрин вятърът подсвирна на пчелите,
а те на кошера във питата се вкопчиха.
Баща ми сложи мрежа на главата
и ръкавици дочени до лактите,
за да открадне капки медовина
пак от летящото, пияно войнство
за куп филийки сладки на децата.
В една замаяна, лютива утрин,
когато Дядо Господ се протяга
и пържи слънцето горещо във тигана,
баща ми беше Бог със мрежа на главата,
а аз жужах около него и събирах
нектар от дланите му работливи,
и в думи-пити медни ги превръщах
за кошера на дългите си нощи.
|
|
|
|
У једном ошамућеном и љутом јутру
кад се буди сунце па се протеже,
у маљу сакривена лењих облака,
склизнула је стаза усред жбуња
бројаницу мрављу да би погледала.
У таквом јутру ветар пчелама је зазвиждао,
а оне су се укопчале у саће кошнице.
На главу ставио је тата мрежицу,
рукавице од памука до лаката
капи медовине да украде
од војништва зујаћег и пијаног
за слатке кришке деци.
У једном ошамућеном и љутом јутру,
кад се Деда Господ протеже
и пржи сунце вруће у тигању,
са мрежицом на глави мој је тата био бог,
а ја сам око њега зујала и скупљала сам нектар
у длановима радним његовим,
па сам их у речи – саће медне претварала
за кошницу мојих предугачких ноћи.
|
|
|
|
