| |
СОЛЕНО Е. ПИЕШ ДЪЖДОВНИТЕ КАПКИ. ЗАМИРАШ
от погледа ласкав на светъл и весел човек.
Светкавица чувствата палави пак дирижира.
Залъгваме скуката с билка омайна и лек.
Ковач-иманяр търси крина златиста надежда.
Врабченце страхливо потрепва навън със криле.
Преследва ме бухал самотен в нощта, свъсил вежди.
Товара си мравката носи в безкрайно поле.
Щурчето във тъмното своята мъка изплаква.
Светулката търси дома си с угаснал фенер.
Листенце зелено цамбурква в крайпътната локва.
Животът не е нито бял, нито пагубно чер.
|
|
|
|
СОЛЕНАЯ ВЛАГА. И КАПЛИ ДОЖДЯ.
ПЬЕШЬ, МИГАЯ
под ласковым взглядом, веселый с тобой человек.
Душой дирижирует снова гроза молодая,
и скука от травки целебной уходит навек.
И клад ищет дятел, дольбя позолоту с надеждой,
пугливо воробушек прыгает с кочки на куст.
Преследует филин тебя, одинокий, как прежде.
И тащит домой муравей непомерный свой груз.
Сверчок в темноте о подружке все тужит и тужит.
Летит светлячок, погасив возле дома фонарь.
Слетает зеленый листок в придорожную лужу.
И жизнь не черна и не радужна – всё, как и встарь.
|
|
|
|
