| |
Петелът още спи,
Нощта е скрита под крилото му.
И мама в тъмното се взира.
Не спи.
Студено й е.
В тишината е заслушана.
Още е рано печката да пали
и съчките да чупи с нервни пръсти…
Ще постои във мрака
и с мъртвите ще си говори.
Във тези часове на дявола
те винаги я навестяват.
Не може да отиде да ги види
там, на гроба,
със кошница храна,
с бутилка вино,
защото са високо и далече.
Краката вече я не слушат,
бастуна все си губи
и вятърът пиян не я подкрепя.
Петелът още спи
и много е студено.
Ще стане мама
и ще драсне клечката кибрит,
Във тъмното към пътя ще се взира,
дордето слънцето със нокът розов
на малкия прозорец не почука.
|
|
|
|
The rooster is still sleeping,
the night hidden under his wing,
and Mom is staring into the dark.
She doesn’t sleep.
She is cold.
She listens to the silence.
It’s too early to kindle the stove,
to break the dry twigs with nervous fingers.
She will stay in the gloom
and talk to the dead.
In these hours of the devil,
they always drop in.
She cannot go
to be at the grave,
with basketsful of food
and bottle of wine
for heaven or hell.
Her legs don’t listen anymore,
she always loses her cane,
and the drunken wind doesn’t back her anymore.
The rooster is still sleeping,
and it’s very cold.
Mom is getting up
and is striking a match.
She stares at the road
until the sun with a pink nail
taps on the small window.
|
|
|
|
