|
When Narcissus died the pool of his pleasure changed from a cup of sweet waters into a cup of salt tears, and the Oreads came weeping through the woodland that they might sing to the pool and give it comfort.
And when they saw that the pool had changed from a cup of sweet waters into a cup of salt tears, they loosened the green tresses of their hair and cried to the pool and said, 'We do not wonder that you should mourn in this manner for Narcissus, so beautiful was he.'
'But was Narcissus beautiful?' said the pool.
'Who should know that better than you?' answered the Oreads. 'Us did he ever pass by, but you he sought for, and would lie on your banks and look down at you, and in the mirror of your waters he would mirror his own beauty.'
And the pool answered, 'But I loved Narcissus because, as he lay on my banks and looked down at me, in the mirror of his eyes I saw ever my own beauty mirrored.'
|
|
|
|
Когато Нарцис умрял, вирът на неговото удоволствие се превърнал от купа със сладка вода в купа със солени сълзи и планинските нимфи дошли, ридаейки през горите, дето можели да пеят към вира и да му дадат утеха.
А когато те видели, че вирът се бил превърнал от купа със сладка вода в купа със солени сълзи, те разпуснали зелените плитки на косите си и заплакали към вира и казали: „Ние не се чудим, че трябва да плачеш по този начин за Нарцис, толкова красив бе той.”
„Но беше ли Нарцис красив?” казал вирът.
„Кой би трябвало да знае това по-добре от теб” - отговорили нимфите. „Нас все ни подминаваше, но ти, когото той търсеше и на чиито брегове лежеше и гледаше в теб, и в огледалото на твоите води, той отразяваше своята собствена красота.”
А вирът отговорил: „Но аз обичах Нарцис, защото, като лежеше на бреговете ми и гледаше в мен, в огледалото на неговите очи аз виждах всякога моята собствена красота отразена.”
|
|
|
|