| |
Следобед,
36 градуса,
Анадола.
Бабите
край пътя се крият под сенките,
забулени,
седнали по турски,
преподреждат отново и отново
кошниците с праскови и ягоди,
прозяват се,
проследяват лениво колите,
които профучават край тях
и гледат на света
просто и ясно -
едни ще си тръгнат,
други ще дойдат,
трафик
винаги има.
|
|
|
|
La tarde,
insoportablemente calurosa, 36°.
Anadola, muy adentro de Turquía.
Las ancianas
a un lado del camino,
se esconden bajo la sombra velada,
sentadas a lo turco,
reordenando
sus cestas de duraznos y fresas,
bostezan siguiendo
con la mirada los coches,
que pasan como ráfagas, cerca de ellas,
mirando al mundo
sencillamente, con sus ojos claros,
algunos van
otros vienen,
siempre
hay tráfico.
|
|
|
|
