Библиотека    Николай Милчев    
 

ПОЕТ

Николай Милчев


 

POET

By Nikolai Milchev


 
 

Сърцето ми е риба – черна мряна,
проблясваща над пясъка камбана.

Сърцето диша... Църквата в реката
се гмурка, за да хване тишината.

В небето щъркел като тъжен свещник
се мъчи облаците да премести.

А привечер с една свещица жълта
ще се научи залеза да гълта.

Не ми остава нищо, освен бързей,
който на кръст ръцете ще завърже.

И ще ме мие, докато засветя
с очите на удавени поети.

Ако изчезна, нека с водорасли
косата ми високо да порасне.

И аз от дъното за нещо ще говоря,
докато пеят рибите отгоре.

 

My heart is like a mountain barbell,
an over-the-sands glimmering bell.

Breathing heart... A church amidst the river
is diving for to snatch the silence.

A stork up in the sky – the saddest candlestick -
is having a hell of time to move the clouds.

And in the evening, a yellow candle
will teach it how to swallow sunset.

I’ve nothing but the swiftest current,
that’s going to tie my arms - both crosswise.

And it will wash me till I’m clean and shining
just like the eyes of drowned poets.

And if I vanish, let the weeds grow
like hair high over my pale brow.

From bottom I’ll be speaking something
while all the fish above are singing.

 
 




 


 
 


© Николай Милчев
(с разрешение от автора)



 

© Николай Милчев
© превод на английски език - Бойка Драгомирецкая
(с разрешение от преводачката)