Библиотека    Николай Милчев    
 

ОЛОВНИЯТ ВОЙНИК И
ШИВАЧКАТА


Николай Милчев


 

THE LEAD SOLDIER AND THE SEAMSTRESS

By Nikolai Milchev


 
 

Оловото - най-тъжният метал,
бе моя плът, родина и играчка.
Аз нямах нищо... Но си бях избрал
вълшебната надежда за шивачка.

Играхме си на Господ... Ала тя
не издържа на голи обещания.
И ме облече с риза от мъгла
и с мляко от снежинки ме нахрани.

Вместо конец тя вдяваше змия
и ме пришиваше в прахта на пътя.
А беше тънка, хрупкава жена -
сърна и котка, светеща от мъка.

Бе силна и за мен разполови
сърцето си. И после ме изтласка
подобно кръв, която ще горчи
върху изгубена в устата ласка.

Сега се чувствам като игленик,
като перце и като пепелянка.
Душата на оловния войник
е оцеляла след пожара сянка.

Ако ме жалиш, с цветен оксижен
ми помогни да стана молекула.
С просветващите точици от мен
уший си рокля и красиво було.

 

Lead is the saddest metal of them all,
it used to be my blood, my toy and homeland.
And I had nothing... but I’d made my choice
for Magic Hope to be my seamstress.

We both played God... Although the seamstress
could not trust long my hollow promise.
She dressed me in a shirt of cloud
and fed me with the milk of snowflakes.

Instead of needles she would use a viper
to stitch me to the dust on pathways.
Though, she was such a delicate woman,
a doe, a cat that’s bright with sorrow.

She was so strong that she would rather
bisect her heart for me. And then – expel me
like blood that makes my lips taste bitter,
in an endearment lost forever.

My feeling now is that of a pin-cushion
and of a snake, or of a lonely feather.
And our soldier that survived the fire
Is just a piece of lead, a ghost, a shadow.

If you have pity for me, get a blow- torch
and help me quick disintegrate to atoms.
And from the flashing dots around me
tailor yourself a gown and veils to wear.

 
 




 


 
 


© Николай Милчев
(с разрешение от автора)



 

© Николай Милчев
© превод на английски език - Бойка Драгомирецкая
(с разрешение от преводачката)